— Но аз трябва да дам показания, ако ще говоря за Кунео. Нали с това е свързана цялата ни теория защо той непрекъснато ме преследваше?
— Да, поне така беше отначало.
— Нима на втория процес би било различно?
— Би могло. Малко. Не знам. Промяна на мястото на процеса би променила нещата.
— Още ли ми се сърдиш?
Въпросът го изненада — нямаше връзка с разговора им, — но той кимна:
— Да.
— Не съм убила никого, Дизмъс. Знам, че не искаш да говорим за това. Каза ми да не продължавам тази тема, но това е истината. Уверявам те. Освен всичко друго не мога да остана тук още дълго. Трябва да виждам светлина в тунела.
— Не прави глупости, Катрин.
— Няма. Но не мога да започна всичко отначало.
Харди рязко се изправи от масата и отиде до стъклените стени на затворническото помещение за срещи между клиенти и адвокати. Не помнеше кога за последен път бе допускал някой процес да му се изплъзне до такава степен, а сега не беше сигурен как трябва да постъпи. Повечето адвокати защитници посвещаваха голяма част от времето си на това да издействат за клиентите си отлагане — да отложат деня на равносметката и на окончателното произнасяне на присъдата. Само че Катрин не искаше отлагане, не можеше да го приеме. Тя искаше разрешение. Обаче ако той се опиташе да издейства това с цената на една печеливша стратегия, ако проявеше недоглеждане по отношение на доказателствата или сгрешеше, като се откажеше да изиска прекратяване на процеса поради неправилно провеждане, имаше голяма опасност да я обрече на доживотна присъда.
Хрумна му обаче, че може би има и друг подход — законен, но рядко прилаган, — който може да промени всичко. Ако успееше да накара Браун да отсъди, че изявленията на Кунео пред пресата са резултат от умишлена простъпка на обвинението — т.е. на Роузън, — тя може би щеше да му позволи прекратяване на процеса по вина на обвинението. В такъв случай Катрин — която веднъж вече е била подсъдима в щата, — щеше по силата на правилото за повторното обвинение да излезе от залата свободна. Не можеха да я съдят отново за същите престъпления, дори и да става дума за предумишлено убийство. Разбира се, това беше изключително трудно решение за съдията, защото той трябваше да отмени решението на голямото жури, издало обвинителния акт, както и усилията на прокурора и на полицията. И отново щеше да се надигне шумотевица около обвиненията в заговор и че нещата са нагласени.
Катрин обаче прекъсна мислите му:
— Може ли да те попитам нещо? — обади се тя зад гърба му.
Той се обърна.
— Истина ли е онова, което каза Кунео. Че кметицата е помолила Глицки да се намеси?
— Да.
— Защо го е направила?
— Защото се е страхувала от враговете на свекъра ти. Решила е, че е свързано по някакъв начин с бизнеса му. С договора за „паяците“ в града.
— И Глицки е проследил тази следа?
— Докато не стигна до задънена улица.
— А всички останали следи?
— Всяка една, до която успя да се добере.
— Ами политическите игри?
— Имаш предвид нещо, свързано с кмета?
— Не, с президента. Нали се сещаш, онази работа с правителството.
Разбира се, в купищата вестникарска хартия, която се изписа преди процеса, назначенията в евентуалния бъдещ кабинет също получиха своите петнайсет минути на догадки и предположения. Но никой — репортерите, частните детективи или административните служители — не бяха открили нищо, което да има дори някаква далечна връзка с убийството на Хановър. Бяха ровили много хора, включително и наетият от Харди частен детектив, и всички бяха стигнали до извода, че Хановър не е бил замесен в нищо съмнително на национално ниво. Освен това процесът на излъчване на кандидати все още дори не бе номинално започнал — убийството на Хановър бе станало седмици преди проучването му от страна на ФБР.
— Не знам дали Глицки се е занимавал специално с това — поклати глава Харди. — Защо? Да не би да се сещаш за нещо?
Харди щеше с готовност да се хване за всичко, което тя можеше да му подаде. Усети лека вълна на тревога. Ето вече почти година защитаваше тази жена, беше третият ден от процеса срещу нея, а през последните два дни тя му бе дала не един, а два потенциално важни факта — пръстена и излъчването на кандидатурите, — на които досега не бе обърнал достатъчно внимание. Това го накара да се сепне.
Дали собствените му демони — тревогата му по повод теорията на Кунео за наличието на заговор, допускането на личното отношение неизбежно да се прокрадне в защитата на бившата му приятелка, лудостта на пресата, личните и професионалните проблеми на Ейб — дали всички тези тревоги не пречеха на способността му да провежда компетентна защита, дали не му затваряха очите за други важни факти? Основното правило в стратегията по време на един процес е да не допускаш нищо да те изненада, след като влезеш в съдебната зала. Само че в момента осъзна, че в два последователни дни е бил уязвим два пъти! За щастие, все още не се бе случвало в съдебната зала, но явно бе допуснал немарливост при подготовката си, така че беше само въпрос на време.