Сондърс удари няколко клавиша и се прокашля — предварително уговорен сигнал. — Браун я погледна, отново отпи от кафето си и остави вестника. Погледна първо Роузън, след това Харди, сетне Кунео и накрая отново прокурора.
— Господин Роузън, помните ли, че преди няколко седмици, когато избирахме съдебните заседатели, аз ви предупредих, че не искам никой да разговаря с пресата за този случай?
Роузън се отблъсна от стената и зае уважителна поза.
— Да, Ваша Чест. Разбира се.
— В съдебния свят наричаме това забрана за медиен коментар. Да ви звучи познато?
— Да, Ваша Чест.
— И понеже инспектор Кунео беше в тази съдебна зала и седеше до вас на масата на обвинението още от официалното начало на процедурата, смятате ли, че е неоснователно да предположа, че той е част от екипа на обвинението? И поради това, че забраната за медиен коментар се отнася и за него?
— Да, Ваша Чест, но…
Браун вдигна ръка, за да му попречи да отговори, и се обърна към Кунео:
— Инспекторе, какво можете да кажете в своя защита?
Само че Роузън се спусна да защитава инспектора си, преди Кунео да успее да изрече и една дума.
— Смятам, че инспектор Кунео не си е дал сметка за сензационната стойност на коментарите си, Ваша Чест. Или че те ще бъдат възприети по този начин.
— Нима? И откога забраната за медиен коментар означава, че човек може да говори каквото си поиска, стига да не е сензационно? Между другото — обърна се тя към Кунео, — инспекторе, наистина ли не съзнавахте, че споменаването на кмета като съучастник в заговор за възпрепятстване на правосъдието по делото, разглеждано от този съд, ще предизвика вниманието на медиите?
Кунео беше бръкнал в джобовете си с две ръце и отвътре барабанеше по краката си.
— Ваша Чест, съжалявам, ако това е предизвикало проблем, обаче никой никога не ми е казвал да не разговарям с репортерите.
— Да, само че никой не ви е казал и да си обуете панталон, когато се явите днес в съда, но вие въпреки това сте го направили, нали? От колко време сте полицай? От две седмици? Бяхте тук, когато издадох нареждането. Да не мислехте, че си говоря сама? Заповедта гласи да не разговаряте с репортерите за процеса по време на провеждането му.
— Но, госпожо съдия…
— Защо не опитате с Ваша Чест?
— Добре, Ваша Чест. Но в този случай репортерите съпътстват целия процес.
— Благодаря ви, вече бях забелязала. Точно затова издадох заповедта. — Тя отмести поглед към прокурора, върна се на Кунео и поклати глава.
В настъпилата пауза Роузън се опита да се извини.
— По онова време не го нарекохте точно забрана за медиен коментар, Ваша Чест. Надявам се да си спомните и съм сигурен, че господин Харди ще се съгласи с мен. Казахте, че в интерес на справедливостта бихте искали да се въздържаме да коментираме случая пред пресата.
Браун го изгледа невярващо.
— Забраната за медиен коментар представлява точно това, господин Роузън. Във всеки случай, веднага щом излезем навън и ако продължим с процеса, в което не съм толкова сигурна, ще издам официална заповед за забрана на коментарите пред пресата и ще изолирам съдебните заседатели, което много ми се искаше да не става. — Седнала зад бюрото си, тя отправи стоманения си поглед към Харди. — Ако чуем онова, което очаквам да чуем, господин Харди, допускам, че ще поискате прекратяване на процеса. Може би и преразглеждане на искането ви за промяна на мястото на провеждане на процеса.
Подобно на Роузън, Харди също застана мирно, когато съдията се обърна към него.
— Да, това беше намерението ми, Ваша Чест. Първоначално.
Браун присви очи въпросително.
— Само че клиентката ми не желае да започва всичко от начало. Не иска да прекара повече време в затвора.
Браун наведе глава на една страна и се намръщи:
— Това някаква шега ли е?
— Не, Ваша Чест.
— Обяснихте ли й, че твърденията на инспектор Кунео са и неин ущърб? И как те биха могли да повлияят на съдебните заседатели, дори да разпитам всеки от тях поотделно, което възнамерявам да направя, и те отрекат да са чели публикацията?
— Да, обясних й, Ваша Чест.
Съдийката явно не можеше да възприеме възраженията ма Катрин.