— Ваша Чест — прекъсна Роузън Харди, — това е отвратително обвинение, което не може да бъде доказано по никакъв начин. От господин Харди зависи да поиска прекратяване на процеса. Ако не иска да го направи, добре, може би ще се наложи да заменим някои съдебни заседатели, които са прочели днешната статия, но след това ще разрешим случая в съдебната зала. Напи затова се провеждат съдебните процеси!
Браун смръщено обмисляше.
— Няма нужда да ми напомняте как трябва да водя делото, господин Роузън. — Сега вече тя заговори ядосано: — Вашият свидетел предизвика този проблем, защото вие очевидно не сте успели да овладеете ентусиазма му. А междувременно по въпрос от такова значение няма да мога да се произнеса по искането на господин Харди до края на деня или утре. Бих искала да продължа това дело, но проклета да съм, ако допусна това да стане, но после решението му да бъде отменено от апелативния съд. И докато говорим за обжалване, господин Харди, може би ще ни кажете тактическите причини, поради които сте склонен да приемете прекратяване само при умишлено нарушение. Струва ми се, че имате достатъчно основания и без това искане.
— Може и така да е, Ваша Чест, но е възможно невъздържаните коментари на инспектор Кунео да подействат и в полза на клиентката ми.
Това беше основният проблем и в момент бушоните на Браун прегряха:
— Не би трябвало изобщо да имат значение, до дяволите! — После остро нареди на Сондърс: — Изтрийте последното изречение. — Коментарите на Кунео пред пресата не са направени под клетва в съдебната зала. Те не би трябвало да имат никакво въздействие върху това дело. Никакво. Това е важното.
— Да, Ваша Чест.
Браун се облегна на стола си, зарея поглед нанякъде за момент, след това отново погледна Харди:
— Любопитна съм как тези обвинения могат да помогнат на госпожа Хановър?
— Тя смята, че идеята за заговор е твърде невероятна, за да й повярва някой. Съдебните заседатели ще помислят, че Кунео просто е жонгльор, жаден за вниманието на пресата. — Той погледна към останалите двама мъже и додаде: — което си е точно така.
Кунео направи заплашителна крачка към Харди, а Роузън изсумтя и каза:
— Ще видим това.
— Да, така е.
Само че тези няколко реплики вбесиха съдийката още повече. Тя изпъна гръб и извиси гласа си в остър и почти учителски укор:
— Господа, забранявам ви да се обръщате един към друг. Ще говорите само със съда. Ясно ли е? — Наведе се напред на стола си и каза: — Само за да сме напълно сигурни, господин Харди, защитата няма да поиска прекратяване на процеса без уличаване в простъпка, така ли?
— Точно така, Ваша Чест.
— А междувременно, двамата готови ли сте да продължим днес?
И двамата юристи кимнаха. Браун също кимна, пое си дълбоко дъх и после издиша.
— Добре — каза тя, изправи се и се запъти към закачалката с тогите си. — Да се връщаме на работа.
Сутринта бе трудна за Браун, а това не се отрази добре на и без друго очарователния й нрав. След като повтори забраната си за медиен коментар в залата и за протокола пред недоволните представители на медиите в залата, тя предизвика едва ли не бунт от страна на няколко съдебни заседатели, когато обяви решението си всички те да бъдат изолирани за оставащото до края на процеса време, докато не вземат решение за присъдата или не обявят, че се неспособни да го направят. На Харди му допадна намекът, че на съдебните заседатели се пречи да издадат правилната присъда. Стъпка по стъпка. Накрая съдийката освободи трима от съдебните заседатели — тези, които бяха признали, че са прочели част от статията, но остави онзи, който твърдеше, че е прочел само заглавието — и ги замести с двама мъже и една жена, които не бяха чели статията, като с това изчерпи възможните замени.
Браун не искаше непредпазливо да осведоми останалите съдебни заседатели, които не познаваха съдържанието на статията, за какво става въпрос в нея, но ги предупреди, че заключенията и решенията, до които в крайна сметка ще стигнат във връзка с това дело, трябва да се основават на показанията, дадени в тази зала под клетва и на представените тук доказателства. Те трябваше да не обръщат внимание на нищо, което са чули по новините или са чели във вестниците преди процеса и не трябваше да слушат или да четат нова информация. С тази цел тя нямаше да позволи на съдебните заседатели достъп нито до телевизията, нито до вестниците до края на процеса.
Това наистина предизвика бунт сред съдебните заседатели. Няколко дни без телевизия! Какво ще правят? Къде ще живеят? Един от тях, Дуейн Подеста, дори поиска разрешение — и го получи — да се обърне към съда от името на цялото жури и заяви, че съдебните заседатели са съвестни граждани, които изпълняват дълга си, и нима конституцията не забранява необичайни и жестоки наказания? Ако е така — в което Подеста беше убеден, че лишаването от телевизия можело да се определи като такова.