Все пак Глицки бе открил нещо, което не бяха знаели до вчера и след като вече бе отделил толкова много време на това разследване, това бе само по себе си предизвикателно. Можеше да проследи нишката за пет минути и да отстрани от небцето си последната дразнеща го хапка, поне за собствено удовлетворение. Бог му беше свидетел, че бе погледнал този случай от всяка друга възможна перспектива, като се бе опитал да проникне с взлом сред очевидните факти на Кунео, но не бе постигнал никакъв успех. Един-два бързи телефонни разговора щяха да затворят кръга около Д’Амиен и така поне щеше да си е свършил работата, въпреки че, както каза Харди и както смяташе Глицки, това вероятно не беше важно.
Затова седна на дивана, взе телефона и набра номера на справки. Без да се представя като полицай, той най-сетне се свърза със служба „Личен състав“ на магазина и каза, че е работодател, който проверява препоръките на жена, която кандидатства за работа при него.
Жената му отговори, че й е позволено да потвърждава само периода на назначаване и няма право да коментира качеството на работата на служителя, присъствието му или каквото и да било друго.
— Трябва много да внимаваме заради опасността от съдебно преследване — каза тя. — Няма да повярвате как понякога сведенията, които даваме, се обръщат срещу нас.
— Така е, разбирам — увери я Глицки. — Искам само да проверя времето, през което е работила при вас.
— Добре. Кажете ми името, моля.
— Мишел Д’Амиен. В резюмето й пише, че се е наричала Миси.
Последва кратка пауза, след което жената попита:
— В този магазин ли ви каза, че е работила? На този адрес?
— Да — потвърди Глицки и прочете адреса. — Защо питате?
— Защото аз лично съм одобрила назначаването на всеки служител тук през последните шест години, но това име не ми звучи познато. Разбира се, ще проверя в документацията си, ако ме изчакате за момент. Дълго ли време е работила тук?
Глицки знаеше приблизително кога Миси се е нанесла в апартамента на Рут Гътри и направи груба преценка:
— Няколко години, като е започнал преди три години.
— Значи е напуснала преди около година? — Сега услужливият глас прозвуча скептично. — Един момент, моля.
— Добре.
След минута отново се разнесе гласът на жената:
— Боя се, че нямам добри новини. Тук никога не е работила жена на име Мишел или Миси Д’Амиен.
Част от Харди си каза, че това трябва да е някаква комедия — нямаше скоро да забрави схващането на Подеста, че да помолиш някого да живее без телевизия за няколко дни е жестоко и необикновено наказание, — само че по някаква причина то не му се стори никак забавно. Твърде много бе заложено на карта. А той имаше съвсем малко време.
Остави Катрин да обядва сама зад затворническата решетка, измъкна се от задния вход на Съдебната палата и взе такси до кантората си на Сътър Стрийт. На път за натам се зачуди дали да не звънне на Глицки — дори набра първите няколко цифри на пейджъра му, — но спря, когато си спомни, че приятелят му днес щеше да води сина си на изследвания. Той нямаше да може да проведе проучването, от което се нуждаеше Харди в момента.
Слезе от таксито пред офиса си, постоя неподвижен за миг, след това рязко се обърна и влезе в гаража. Асансьорът до мястото за паркиране на партньорите щеше да му позволи да подмине незабелязано главното фоайе. И Филис. И Норма, главната секретарка. Както и всички останали, които щяха да изискат вниманието му или, като следствие от статията, да поискат просто да узнаят какво става. Вместо това можеше да се качи право на третия етаж, където се намираше кабинетът на партньора му Уес Фаръл.
— Боя се, че не мога, Диз. Зает съм, наистина.
Фаръл не изглеждаше зает. Когато Харди нахлу в кабинета му след едно небрежно почукване на вратата, завари Уес по фланелка с един от по-кротките надписи — „Не използвайте отрицания“. Хвърляше една жълта топка на закаченото на стената баскетболно табло.
— С какво си зает? Въпросът е основателен при тези обстоятелства.
— Някои хора хвърлят стрелички, когато размишляват. Твоят покорен слуга тук цели коша.
— Значи размишляваш?
— Задълбочено. Учудвам се, че изобщо ме питаш.
— Уес, чуй ме — седна Харди на прекалено мекия диван. — Трябва да знам какво е правила свекървата на Катрин Хановър — казва се Тереза — през деня и през нощта на убийството на Пол.