— Защо просто не й се обадиш и не я попиташ?
— Не искам никой да я пита направо. Предпочитам дори да не знае, че се интересувам. Тя е свидетел на обвинението и…
— Чакай малко, свекървата на клиентката ти е свидетелка на обвинението, така ли?
— Мило, нали? — кимна Харди. — Не знам дали Роузън наистина възнамерява да я призове, обаче е в списъка.
— Срещу човек от собственото й семейство?
— Само срещу омразната й снаха.
— Исусе! Пък аз си мислех, че моята тъща е зла.
— Ти нямаш тъща, Уес. Вие със Сам не сте женени.
— Не, предишната ми тъща. Не бяхме особено близки, но въпреки това не смятам, че би свидетелствала срещу мен и би ме тикнала до живот зад решетките. И какво ще каже тази Тереза?
— Точно там е работата. Не съм разговарял с нея лично. Когато видях името й в списъка, попитах Катрин и тя ми каза, че двете с Тереза никога не са се разбирали. Тя смятала, че Катрин не е достатъчно добра за Уил. Трябвало да си намери работа и да издържа семейството. Била твърде строга с децата. Какво ли още не.
— Чакай малко. За чии деца говорим?
— За тези на Катрин. За собствените й деца.
— Че какво общо има Тереза с тях?
— Явно много. Искала да бъде баба, която контролира нещата. Ако щеш вярвай, обаче за малко дори да съди Катрин и сина си, за да получи правото да ги вижда в качеството си на тяхна баба.
— А, такава е значи.
— Слабо казано. Страшно женище. Освен това се преструва, че изобщо не иска да дава показания. Роузън и Кунео просто я попитали дали е чувала Катрин да заплашва Миси и Пол и тя, виждаш ли, била чувала. Това била истината. Какво можела да каже? Ако я призоват като свидетел, щяла да е принудена да каже истината, нали така?
— Истината е свещена — отбеляза Уил.
— Напълно съм съгласен — отвърна Харди. — Истината обаче е, че Тереза иска Катрин да напусне живота й, живота на сина й и този на внуците й. И ако няколко думи пред съдебните заседатели за мотива на Катрин могат да помогнат това да се случи, тя ще се съгласи да го направи.
Фаръл тежко се отпусна в един от меките си столове.
— Добре, къде е моята роля. Ако изобщо се съглася да я изпълня.
— Уреди си среща с нея като мой представител. Обясни й, че ми помагаш за процеса и искаш да получиш предварителна представа за показанията й.
— Нали уж знаеше какво ще каже в съда?
— Така е. Обаче й кажи, че искаш да го чуеш от нея и може би да я подготвиш малко. Току-виж хвърли на обвинението някоя трудна топка. Обясни й, че знаеш, че тя трябва да каже истината, разбира се, но и че си уверен, че би помогнала на защитата на Катрин, ако има начин да го направи.
— А ако ме попита защо не си намерил възможност да разговаряш с нея досега?
— Кажи й, че не съм смятал, че наистина ще я призоват. И че все още не смятам, обаче Роузън е споменал за някакъв свидетел на мотива за престъплението и аз съм искал да се подсигуря… Схващаш основното.
— Какво всъщност се опитваш да докопаш?
— Мислех, че никога няма да попиташ — ухили се Харди.
25
— Сержант Кунео, вие дадохте показания и пред голямото жури, нали?
— Да, сър.
— И бяхте под клетва?
— Да, сър.
— Къде се случи това?
— Горе, в стаята на голямото жури.
— Колко време продължи снемането на показанията ви?
Кунео вече подскачаше — лек, но видим тремор разтърсващо раменете му на всеки три до пет секунди.
— Не знам точно. Струва ми се, около три часа.
— Сержант, през тези три часа говорихте ли за първото си посещение в дома на Катрин Хановър?
— Да.
— Споменахте ли, че Катрин ясно ви е показала желанието си да останете за вечеря?
— Не, струва ми се, че не.
— Не, струва ви се, че не. — Харди се върна до масата на защитата, кимна уверено на Катрин и извади някакви листове хартия, защипани заедно. Върна се до свидетелското място и ги подаде на Кунео. — Разпознавате ли тези документи, сержант?
Той бързо разлисти документите.
— Това са копия на моите доклади по случая.
— За разпитите ви на Катрин Хановър и на останалите, нали?
— Да.
— Добре. Сержант, от колко време сте полицай?
Внезапната смяна на посоката на разпита накара Кунео да се стъписа за момент. Очите му се стрелнаха към Роузън, след това обратно към Харди.
— От шестнайсет години.
— Значи много пъти сте писали доклади като тези, които държите в ръцете си?
— Да, разбира се.
— Целта на тези доклади е да регистрират доказателствата в писмен вид, нали?
— Да.