— Добре. Когато пишете такива доклади, се стараете да не изпускате важни факти, нали?
Раменете на Кунео сякаш щяха да се затворят и да обгърнат тялото му, а вратът му потъна между тях. Той се сви отбранително. Отговорът му беше рязко кимване.
— Извинете, сержант, това да ли беше? Не бихте изпуснали съзнателно важен факт от официален полицейски доклад, нали?
Още едно кимване.
Този път Браун се приведе от мястото си:
— Отговорете на въпроса с думи, сержант. Искате ли отново да ви прочетат въпроса?
— Не, Ваша Чест. — Той метна злобен поглед на Харди. — Да, старая се докладите ми да бъдат прецизни.
За да продължи да го притиска, Харди пренебрегна отговора. Вместо това той повтори въпроса си дума по дума, като използва точно същия ритъм, тон и сила на гласа. Така подчертаваше факта, че Кунео не е отговорил на въпроса първия път.
— Не бихте изпуснали съзнателно важен факт от официалния полицейски доклад, нали?
— Не.
— Благодаря ви. Знаехте ли, че ще бъдете свидетел по това дело?
— Разбира се.
— Знаехте ли, че ще ви бъдат задавани въпроси за предадените от вас доклади?
— Да.
— И че други хора ще разчитат на прецизността на тези доклади?
— Да.
— Значи, както вече заявихте, вие обикновено сте били склонен да пишете тези доклади така, че да бъдат пълни и точни, така ли е?
Кунео продължи да се свива. Ако Харди не се забавляваше толкова добре, сигурно щеше да позволи в сърцето му да се прокрадне малко състрадание и да поотпусне хватката. Само че подобна мисъл изобщо не му хрумна.
— Пълни и точни. При това особено в случай на убийство, нали?
— Да.
Харди заимства номера от Роузън, приближи се до масата си и пийна вода. Върна се на мястото си пред Кунео и поднови разпита.
— Сержант, направихте ли запис на разпита на клиентката ми?
— Не.
— Значи единственият запис на разговора ви с клиентката ми е в тези доклади? Пълните и точни доклади, нали?
— Да, допускам, че е така.
— Добре. Тогава покажете на съдебните заседатели на кое място в доклада си пишете, че Катрин ви е поканила да останете на вечеря или че ви е правила някакви сексуални намеци.
Раменете на Кунео потръпнаха. Той изпъна шия, стрелна с очи масата на Роузън и се прокашля.
— Не включих това в доклада си.
— Не, господине, не сте — повтори Харди.
Върна се на масата си и след това застана пред свидетелското място с друга папка с материали — показанията на Кунео пред разширения състав на съдебните заседатели. Същите въпроси, същите отговори. Не, Кунео не беше споменал нищо за неуместни сексуални намеци от страна на Катрин Хановър, за покана за вечеря. Харди лепна на лицето си учудено изражение, за да го забележат съдебните заседатели. Надяваше се до тях вече да е стигнала мълвата, че заради този свидетел няма да гледат телевизия през следващите няколко дни и ще бъдат заключени в хотелските си стаи. Надяваше се, че са склонни да го намразят. Щеше да им даде и още основания.
— Детектив Кунео, когато заместник-началник Глицки ви предаде оплакването от страна на клиентката ми от вашето поведение, вие сте отрекли, че подобно нещо изобщо се е случило, нали?
— Да. Не исках да…
— Благодаря ви. Всъщност, сержант, вие за пръв път сте заявили, че клиентката ми ви е направила неуместни сексуални намеци, едва след като тя се е оплакала на Глицки, така ли е?
— Не знам. Не съм сигурен кога точно беше.
— Добре тогава, кога за пръв споменахте, че ви е поканила на вечеря? Не беше ли, когато давахте показания тук точно преди кръстосания разпит?
— Може и така да е било.
— Да или не, сержант.
— Струва ми се.
— Приемам това за „да“. Направихте го на свидетелското място под клетва. Както сте били под клетва и пред голямото жури.
— Възразявам, Ваша Чест! Тормози свидетеля.
Браун кимна:
— Добре, приема се. Господин Харди, сигурна съм, че сержант Кунео съзнава, че е под клетва.
— Благодаря ви, Ваша Чест. Просто исках да съм сигурен.
— Ваша Чест! — отново стана Роузън.
— Приема се. — Браун гневно изгледа Харди от мястото си. Не хитрувайте, господин Харди. Предупреждавам ви.
Харди каза със сериозно изражение:
— Извинете, Ваша Чест. — След това отново се обърна към свидетеля. — Сержант, помнехте ли за така наречената покана, преди да заемете свидетелското място?
— Разбира се, че я помнех.
— Само че не я споменахте. Защо?
— Не смятах, че има значение.
— Не сте смятали, че има значение ли?
— Не смятах, че ще е част от делото. Освен това никой не ме е питал за това.
— Това може да обясни защо не сте я споменали в тричасовите си показания. Между другото, пред голямото жури нямаше адвокат на защитата, нали?