— Не става въпрос какво съм искал аз, а какво са казали свидетелите.
Очите на Кунео за момент се насочиха към Роузън, но прокурорът не можеше да направи нищо, за да му помогне. Доста начумерен, той се обърна с лице към съдебните заседатели.
— Не, не използвах шестица за тези разпознавания. Всички свидетели казаха, че са виждали тази жена и преди.
— Коя жена, инспекторе? Миси Д’Амиен? Помните ли я? Първата жена, която свидетелите ви са разпознали? Или Катрин, втората, чиято единична снимка сте използвали за разпознаване? И в двата случая сте казали на свидетелите кого са видели според вас, след това сте им показали една-единствена снимка и хоп, изненада! Получили сте разпознаването, което сте искали, нали? — Харди, тласкан от прилив на адреналин и на гняв, продължи да нарежда: — Казахте, че използвате шестицата, когато разпознаването е под въпрос, нали така, инспекторе? Можете ли да се сетите за нещо, което да прави едно разпознаване по-съмнително, от предишно разпознаване по снимката на някой друг!
Поредното свиване на рамене, пореден поглед към Роузън — направи нещо Роузън се опита да му помогне:
— Ваша Чест, възразявам. Неясно е.
— Не е неясно, а е сложно и спорно. Задайте въпросите си един по един и може би не толкова…
— Разбира се, Ваша Чест. — След това в бавна и обмислена каденца Харди отново започна: — Инспекторе, вие показахте само една снимка на Миси Д’Амиен и свидетелите я разпознаха, нали?
Кунео не можеше да не се съгласи:
— Така е.
— След това Катрин ви обвини в сексуален тормоз, нали?
— Не знам какво е казала.
— Инспекторе, след като свидетелите ви разпознаха Миси и преди да разпознаят клиентката ми, заместник-началникът Глицки ви е казал, че Катрин се е оплакала от сексуален тормоз, нали?
— Да, така ми каза.
— И предвид тази информация вие занесохте снимката само на Катрин на същите тези свидетели и им казахте нещо в смисъл на „Предишния път сгрешихте. Ето тази жена сте видели всъщност“. Така ли е?
— Не съм им казвал подобно нещо.
— Истината, инспекторе, е, че след като тези свидетели са разпознали друг човек, вие сте им занесли снимка на клиентката ми, показали сте им я и сте ги попитали тя ли е човекът, когото са видели, а не другата жена, която вече са били разпознали, така ли е?
Кунео нямаше къде да мърда:
— Да.
— Кажете ми, инспекторе, по време на цялото ви обучение някой дори да ви е намеквал, че това е уместен начин да извършвате разпознаване?
— Доколкото си спомням, не.
— Благодаря ви — поклони се от кръста Харди.
Но дори след всичко това остана още един пирон, който трябваше да се забие в ковчега на инспектора.
— Сержант Кунео, по време на първото си посещение в дома на Катрин Хановър, за да я разпитате, докоснахте ли я?
— Не, не съм.
— Ръкувахте ли се с нея?
— Може да съм го направил. Не си спомням.
— Но доколкото си спомняте, не сте я докосвали по друг начин?
— Не.
— Дори случайно?
— Ваша Чест. Вече отговори.
— Това е кръстосан разпит, господин Роузън. Ще го допусна.
Кунео:
— Не.
— Освен ръката ви друга част от тялото ви в даден момент влезе ли в допир с някоя част от тялото на Катрин Хановър?
— Възразявам.
— Отхвърля се.
Кунео:
— Не.
— Стояхте ли достатъчно близо до Катрин Хановър, за да можете да я докоснете в даден момент от разговора си?
— Възразявам!
Този път Браун, явно раздразнена от непрекъснатите прекъсвания, се замисли за момент. Харди се надяваше съдебните заседатели да са уловили сигнала.
— Отхвърля се. Сержант, отговорете на въпроса.
Кунео очевидно не искаше да го направи, но не можеше да откаже, макар че първо погледна към Роузън за помощ. В този момент той вече думкаше по всичките си въображаеми барабани, а очите му бяха станали тесни цепки, насочени към Харди.
— Може би.
— Може би? Бяхте ли или не бяхте достатъчно близо, сержант? Кое от двете?
— Да, бях.
— Стояхте достатъчно близо, за да я докоснете?
— Да.
— Но всъщност не сте докоснали нито ръката й, нито рамото й?
Роузън от масата си:
— Ваша Чест!
Само че Кунео, напълно изтощен, отговори преди съдийката да успее да се намеси:
— Не знам.
Зад него залата, която явно следеше внимателно показанията му, реагира така, че се чу дори през защитното стъкло, когато Кунео промърмори: