Но той знаеше, че дори бездомниците понякога — всъщност потискащо често — стават жертва на убийство заради жалките си притежания, заради пазарските си колички, заради хубавото си място за просия, за половин бутилка евтин алкохол. Глицки внезапно си даде сметка, че като повече или по-малко случайно същество, което броди из улиците на Сан Франциско, тя би могла да бъде изкусителна мишена сама по себе си без всякаква връзка със семейство Хановър, с тяхната политика или с парите им.
Миси носеше забележителен пръстен на стойност сто хиляди долара и караше мерцедес, също доста скъпа кола. Възможно бе да я е забелязал някой — една привидно беззащитна жена, — да я проследи до дома й и да е проникнал вътре (или просто да е почукал на вратата под някакъв предлог). Много хора, които държаха в домовете си пистолети за лична защита, ги пазеха в нощните си шкафчета, и това просто е било добре дошло за крадеца. След като е убил и двамата, той може да е свалил пръстена от пръста и вероятно да е отмъкнал и други ценни предмети от къщата. Дори е възможно в гаража да е имало туба с бензин и той да я е използвал, за да подпали къщата, а след това да е заминал с автомобила на Д’Амиен.
Само по себе си това не бе невъзможно. Само че не обясняваше останалите несъответствия в историята на Миси — случилото се с ремонта, фалшивото работно място.
Глицки се върна в колата и седна със скръстени пред гърдите ръце. Паганучи го погледна в огледалото за обратно виждане и реши да не пита къде да го откара. Естествената властност, която излъчваше Глицки, го възпираше. Когато се намръщеше като сега и мускулите на челюстта му потръпваха, а белегът на устната му се очертаваше съвсем ясно, той изглеждаше наистина страховито.
След малко той се размърда на мястото си, порови в портфейла си и после в малкия си бележник.
— Том, на Дванайсета и на Клемънт има клон на Американската банка. Да отидем да проверим дали все още е отворено.
26
Навън бе съвсем тъмно и дъждът продължаваше да се сипе. Харди стоеше на прозореца на кабинета си с изглед към Сътър Стрийт и се завъртя, когато чу почукването на отворената врата.
— Има ли някой?
— Аз съм, Уес.
— Защо стоиш на тъмно?
— Размишлявам. Можеш да светнеш, ако искаш.
— Fiat lux. Стаята светна. — Знаеш ли, че Тереза е била на пожара?
— Значи си говорил с нея. — Харди отиде до бюрото си и седна на стола.
— Най-подробно. Мисля, че тя малко си падна по мен.
— От това, което чувам, ми се струва, че тя не е особено влюбчива.
— Е, Диз, както се пее в една песен, „всеки от нас си има половинка“.
— Коя по-точно е тази песен?
— Ами, не е една, а няколко. Трябва да слушаш повече кънтри, така да знаеш. Наистина. Сам ми отвори очите за нея и вече не слушам нищо друго.
— Ще си го запиша — каза Харди. — Значи е била на пожара?
Фаръл се стовари на един от тапицираните столове пред бюрото на Харди.
— Ще ти прозвучи познато, обаче научила за пожара от телевизията и отишла с колата си на мястото. Един от пожарникарите записал името и адреса й. Не видяла Катрин, но това не е чудно, като се има предвид колко хора са се били струпали. Твърди, че през онази нощ там е имало няколкостотин души, може би дори повече.
— Добре.
— Какво?
— Питам се дали това значи нещо. Попита ли я какво е правила преди това?
— Гледала е телевизия.
— Уес… — търпението на Харди, поставено пред огромно изпитание през дългия ден, вече беше на изчерпване.
Фаръл вдигна успокоително ръка:
— Добре, ще стигна дотам, обещавам. Работи във фирма за недвижими имоти, но ти знаеш това, нали? Справя се добре, плаща си сметките, през година ходи някъде на почивка. Но не й остава много настрана. Както и да е, та тя си седяла сама у дома. Помни добре заради случилото се на този ден предимно, но и защото… това ще ти хареса… си спомня и за обаждането на Мери.
Всъщност Харди наистина се зарадва да го чуе. За да може Тереза да се превърне в убедителен алтернативен заподозрян — ако не заради фактологичната истина, то поне заради съдебните заседатели, — той трябваше да докаже, че тя е научила в същия ден като Катрин, че Пол е решил да се ожени за Миси и че вероятно ще промени завещанието си съвсем скоро, може би следващата седмица. Тя трябваше да бъде силно мотивирана да го спре незабавно, а без телефонното обаждане от Мери, което да я подтикне да действа, теорията не би била убедителна.