— Значи си е била у дома, Мери й се е обадила, а след това какво?
— Нищо. Двете с Мери си поговорили известно време, тя била крайна ядосана и разстроена, дотолкова, че отменила уговорката си за вечеря.
— За същата вечер?
Фаръл кимна, доволен от въодушевената реакция на Харди.
— Да, знам. Твърде хубаво е, за да е истина, но е така. Заболял я коремът.
— С кого е щяла да излиза?
— С някаква приятелка. Имам името и можем да говорим с нея, ако се налага.
— Може да се наложи. Та значи на Тереза й е толкова лошо, че не може да излезе на вечеря, обаче няколко часа по-късно се озовава на мястото на пожара.
— Така е, но да не забравяме все пак, че е горяла къщата на бившия й съпруг и може би той е бил вътре. Разбира се, че ще отиде.
— Добре, така е. Но въпреки това…
— Все още няма алиби. Разбирам те.
Харди потърка попивателната на бюрото си. Партньорът му често възприемаше хумористичен и непринуден подход, но не пропускаше много неща и точно затова Харди го бе натоварил с тази мисия.
— Някой да я е разпитвал за алибито й?
— Не останах с такова впечатление. Кунео я глътнал като топъл хляб заради Катрин, но никога не е гледал на нея като заподозряна. Между другото, ти си прав, Катрин и Тереза никак не са близки. Каза, че трябвало да се противопостави, когато Уил обявил решението си да се ожени за нея.
— Но не го е направила?
— И оттогава си плаща за това.
— Тя ли го каза?
— Почти дословно. — Фаръл направи пауза. — Ако все още ти не си го разбрал, Диз, тя не изгаря от желание да ни помогне за защитата. Най-накрая е успяла да изгони Катрин от семейството и иска нещата да си останат така. Уил е по-щастлив.
— Уил е кретен — каза Харди.
— Е, поне ще бъде по-щастлив кретен.
— Четири милиона долара ще му помогнат. Тя спомена ли нещо за парите?
— Струва ми се, че повдигнахме тази тема. — Фаръл стана, отиде до мокрия бар, отвори хладилника и си взе шише с вода. — Ти ще пиеш ли?
— Не.
— Може би си прав. — Затвори хладилника и се обърна. — Добре, за парите. Стори ми се доста огорчена от цялата история с Миси, но представи нещата меко. Двамата с Пол се разделили, преди той да забогатее неимоверно и след като децата им се изнесли от дома, затова тя не получила нито съпружеска издръжка, нито издръжка за децата.
— Да, обаче общата им собственост…
— Спокойно, приятелю, водя те с едни гърди. Получила от брака около триста хиляди долара, увеличила ги до около милион и инвестирала в познай какво?
— Сигурен съм, че мога да позная. Във високи технологии?
Кимване.
— Така че сега парите са значително по-малко, но не стана ясно точно с колко. С доста, струва ми се.
— Значи парите са й трябвали и за самата нея. Не само за внуците.
— Е, няма да й навредят. Всъщност точно така е станало. Всяко от децата вече й е отстъпило известен дял, пак не знам точните цифри.
Харди подсвирна:
— Значи много добре си е постлала.
— По-добре е от преди. Нека да спрем дотук.
— И няма алиби?
— Няма алиби — кимна Фаръл. — И още една интересна подробност.
— Слушам те.
— Купила си е нова кола.
Харди наведе глава настрани:
— С парите от наследството ли?
— Преди това. В началото на миналото лято.
— И как научи това?
— Нали ти казах, тя ме хареса. Имам си начини. Но истината е, че е заменила своя… това много ще ти хареса… черен мерцедес, С клас…
— … за червен лексус кабриолет и е платила в брой разликата — каза Харди.
Франи вдигна чашата с вино към устните си. Беше сряда — с процес или без процес, това си беше техният ден за срещи — и двамата бяха в „Сарсуела“, чакаха нейната паеля и си хапваха страхотни ордьоври — малки октоподчета и наденички, аншоа, маслини и сирене.
— За каква сума става дума?
— Може би четирийсет-петдесет хиляди долара.
— А това означава?
— Означава, че е разполагала с доста пари миналата година в края на май или в началото на юни.
— Ами ако са били спестяванията й?
— Може. Но е възможно и да са от един заложен пръстен, Франи внимателно се вгледа в октоподчето, което беше набола на вилицата си. Остави го обратно в чинията и предпочете да си вземе една маслина. Харди пък като че ли не забелязваше вкуса на храната, което не означава, че не поглъщаше своя дял.