Нали виждаш как ми действа това?
Той се усмихна, кимна, пресегна се през малката маса и докосна ръката й.
— Малко.
— Смяташ ли, че може тя да го е извършила?
— Нямам представа. Но може да накара съдебните заседатели да си помислят, че не е била Катрин. Основателно съмнение.
— Но какво мислиш наистина?
— Мисля, че и тя има мотив. Мразела е Пол и Миси. Няма алиби.
— Ами очевидците, които твърдят, че са видели Катрин.
Харди се поколеба доста дълго, след това се усмихна унило:
— Надявам се да умра от естествена смърт, преди те да падат показания.
Изведнъж веселата бъбривост изчезна от тона на Франи. Тя остави вилицата си и изгледа сериозно съпруга си.
— Нека те попитам нещо. Как ти се справяш с тях?
— С кого?
— С очевидците? Какво си мислиш?
Чашата му с вино спря на половината път към устата. Облегна се назад на мястото си.
— Мисля, че трябва да са допуснали някаква грешка.
— И тримата ли? Една и съща грешка?
— Да, знам — почеса се той по врата.
— Смяташ, че са объркали Тереза с Катрин?
— Не. Макар че мъжете от семейство Хановър явно предпочитат един и същ тип жени. Само че Тереза е с около петнайсет години по-възрастна от Катрин. Не мога да си го представя.
— Ами какво ще кажеш за Миси тогава?
— Това е по-вероятно, ако не беше мъртва.
— Само че е.
— Знам — отново каза той.
— Тогава кой остава?
За последен път. Той завъртя столчето на чашата си и срещна погледа й:
— Знам, Знам.
Глицки влезе в дома си целият подгизнал. Закачи мокрия си шлифер на закачалката до входната врата, след това сложи фуражката си отгоре. В малката ниша светлината беше мъжделива, а къщата — притихнала. В дневната от дясната му страна светеше, но той предположи, че всички спят — беше почти девет часа, — затова свърна наляво в тъмната кухня и отвори хладилника.
Нищо не му се хареса.
Реши да провери как са Трея и Закари и след това да се върне и да си приготви нещо за ядене, когато от дневната чу сподавен смях. Направи няколко крачки и застана на прага. Рейчъл скокна от дивана, извика „Тате!“ и избухна в искрен и радостен смях, когато се затича по килима, за да я прегърне. Само че истинската причина за веселието и изненадата на малкото му момиченце беше синът на Глицки, Оръл, който в момента беше студент във втори курс в университета в Сан Хосе на седемдесетина километра на юг от Сан Франциско. Той беше седнал до Трея на дивана и без никакво стеснение и страх държеше в обятията си малкото си братче.
— Здрасти, татко — грейна младежът. — Бих станал, обаче…
— Мислехме, че никога няма да влезеш — каза Трея. — Какво правеше там?
— Ровех из хладилника.
Трея изгледаше преобразена. Дали заради относително добрата новина за Закари, получена този следобед, или заради пристигането на Оръл, но промяната беше огромна. Беше си сложила малко грим, беше прибрала косата си и бе облякла хубава кафява блуза, пъхната в джинси, които бе носила преди бременността. И което беше най-важно — в очите отново светеше живот.
Глицки приклекна пред нея, целуна двете с Рейчъл и потупа Оръл по крака:
— Радвам се да те видя. Но как разбра…
— От Нат — отвърна младежът. — Какво, нямаше ли да ми кажете, че имам брат?
— Не. Разбира се, че щяхме. Просто… не смятахме, че ще можеш да дойдеш в средата на седмицата — обясни Глицки.
— За да видя новороденото си братче? Майтапиш ли се?
— Освен това имаше… — той вдигна поглед към Трея за помощ.
Но Оръл явно вече знаеше.
— Спокойно, татко, всичко е наред.
— Наред — повтори Рейчъл.
Глицки отново я целуна и каза:
— Да, знам, че е така.
Франи и Харди тъкмо се бяха прибрали у дома, когато в десет и петнайсет позвъни секретарката на Браун. Тя се извини за късния час и го осведоми, че съдийката е отхвърлила молбата му за прекратяване на процеса поради умишлени нарушения от страна на обвинението, но че ще разгледа отново искане за прекратяване на процеса поради неправилно провеждане, ако Харди го поднови. Може би това е намерението му?
Не, отговори й Харди.
И в двата случая съдийката го осведомяваше, че би разгледала такава молба до девет и половина на следващата сутрин, когато започваше заседанието на съда. След това вече нямаше да има възможност за искане за прекратяване на процеса и заседанието щеше да продължи с изслушването на свидетелите.
В дома на Глицки децата вече спяха, а двамата възрастни и единият почти възрастен седяха около кухненската маса и пиеха чай с мед. Кутията от пицата все още заемаше повечето място в средата на масата, но никой не й обръщаше внимание. Настроението съвсем не беше еуфорично — и как иначе при тези обстоятелства, — но поне усещането за огромна надвиснала беда бе изчезнало.