— Ти все още си тяхната майка Катрин. Посещават те тук при всяка възможност.
— Но аз не мога… искам да кажа… — тя отново наведе глава и бавно започна да се олюлява. — Изобщо не напредваме. Извинявай.
— Първо, ако ми се извиниш още веднъж, ще започна да ти изтръгвам ноктите един по един. Имаш всички основания да се чувстваш нещастна, самотна и уплашена и да допуснеш всичко това да ти се отрази. Освен това не е задължително винаги да бележим напредък. Това е за там, вътре — посочи той съдебната зала. — Тук можем просто да си седим.
Тя кимна, след това се пресегна и взе ръката му:
— Може ли да направим това за минутка?
— Засичам.
Секундите отлитаха. Най-сетне раменете й се раздвижиха в дълга въздишка.
— Питам се дали не съм можела да забележа семената на всичко това много отдавна, когато двамата с Уил започвахме връзката си, ако тя не е първата ми грешка. И всичко останало да е последица.
— Имаш децата си — отбеляза Харди, — така че може би не всичко е било грешка.
— Знам, така е. Но знам и това, че с него беше различно от онова, което преживяхме с теб. Разбираш ли?
Харди кимна. Знаеше.
— Но аз завърших колеж, работих близо десет години и почти се бях отказала да се срещам с мъже, заради всички негодници, на които бях попадала, и не щеш ли, изведнъж се появява един симпатяга, с когото тогава беше много забавно. Но аз усещах, усещах със сърцето си, Диз, че това не е… не е като нещото, което винаги съм искала. Обаче освен всичко си казах, че няма да има и нищо по-добро. Затова се съгласих. Съгласих се. Толкова, толкова глупаво!
— Стореното, сторено, Катрин. Изградила си живот, който се е получавал в продължение на почти двайсет години. Това не означава провал.
Горчив смях:
— Я се огледай. Да стигнеш до тук не е ли провал?
— Все още не е свършило.
— Така ли? Струва ми се обратното. Дори да ме пуснат. Това се опитвам да ти кажа.
— Разбирам какво се опитваш да ми кажеш. Само че в момента не искам да гледам, че се предаваш. Първата ни работа е да те оправдаем. След това, като излезеш навън…
Тя поклати глава и пусна ръката му:
— Дизмъс. Недей.
— Какво недей?
— Не ми пробутвай тези стандартни фрази. И двамата знаем, че може никога да не изляза навън.
— Аз не го знам! — категорично и почти твърдо заяви той.
— Обърна се на пейката и застана с лице към нея: — Чуй ме.
— Стисна ръката й почти сърдито между своите. — Вярвам, че си невинна и точно затова съдебните заседатели няма да те осъдят. Ще ги накарам да го разберат. Ти само трябва да издържиш. Трябва да направиш това за мен.
Тя затвори очи, пое си дълбоко въздух и го издиша наведнъж.
— Добре — прошепна и кимна с глава. — Добре. Ще опитам.
Той премина към новините и стратегията и й каза за разговора на Фаръл със свекърва й, за далечните, но спорни вероятности, свързани с изчезналия годежен пръстен, съчетани с покупката на нова кола, за която Тереза беше платила в брой. Макар да призна без особен ентусиазъм, че това е нещо, което Харди би могъл да представи пред съдебните заседатели, Катрин не прояви особен интерес, докато не стигнаха до онова, което Глицки му беше казал тази сутрин.
— Искаш да кажеш, че Миси е крала от Пол? След като и без друго е щяла да получи всичките пари?
Седнали на бетонната пейка, двамата изглеждаха като треньори, които се съветват до страничната линия на игрището.
— Нямало е да получи нищо, ако го напусне — каза Харди.
— Да, знам. Обаче толкова пари… Ако е истина, тя явно е планирала да го напусне от доста време и изобщо не го проумявам. Двамата се сгодиха официално едва шест месеца преди смъртта им, а ремонтът течеше много преди това.
Харди леко изпъна рамене.
— Може би не е била сигурна, че изобщо някога ще се оженят, и е искала да измъкне нещо от него заради времето, което му е отделила. А когато наистина са започнали да правят планове, тя вече е била отмъкнала всички тези пари.
— Може би, но не знам какво означава това. Защо ги е откраднала?
— Ти го каза. Карали са се. Пол може и да не е смятал, че кавгата е сериозна, обаче тя явно е била на друго мнение. Готвела се е да го напусне.
Катрин седна с изпънат гръб.
— Може и да съм глупава, Дизмъс, обаче не виждам никакъв смисъл в това. Тя нямаше да го напусне заради някакво евентуално и незначително назначение в кабинета. Пол ми каза. Онзи ден. Спомняш ли си? Точно затова е била кавгата. Той се канеше да им позволи да започнат процеса на проучването. Само че освен него имаше и други кандидати. Можеше изобщо да не го номинират, а дори да го номинираха, можеше да не го одобрят. Щяха да минат месеци, ако изобщо станеше. Не разбирам защо Миси ще решава да го напусне заради това миналия май.