— Не споря с теб. Обаче остава фактът, че тя е изтеглила парите. Ако не е искала да го напусне, какво е искала да прави?
— Може би е искала да му ги върне?
Погледът, който й метна Харди, сякаш казваше „слез на земята“.
— Може би не.
В коридора пред тях двама пристави водеха осмина затворници в оранжеви костюми в друга клетка по дългия коридор. Веригите, с които бяха оковани, подрънкваха и отекваха, а когато шумът заглъхна, Харди каза:
— А ако някой я е изнудвал…
— За какво?
— Не знам. Само че около Миси има доста загадки, не си ли съгласна? Никой не знае нищо за нея. Дори типовете от жълтите вестници не са публикували никакви мръсотии, а щом те не са успели да изровят нищо, аз съм убеден, че ако има някаква мръсотия, тя е добре скрита. Сега се питам дали някой не е открил някаква неприятна тайна на Миси и не е заплашил да каже на Пол. Така че Миси е трябвало да му плати, за да му затвори устата.
Катрин едва се осмели да произнесе думите:
— Да не мислиш за Тереза?
— Тя е бившата му съпруга — каза Харди. — Ненавиждала е Миси повече от останалите. Имала е мотив да рови за мръсотии, свързани с нея. — Не добави, макар и двамата да го знаеха, че Тереза няма алиби, че е платила в брой за новата си кола малко след като Миси е изтеглила парите. Харди не искаше да пресилва нещата, но изведнъж помежду им в клетката затрептя внезапно станалата съвсем реална вероятност Тереза да е убила Пол и Миси.
— Някой друг в семейството някога да е разпитвал Миси за живота й? — попита Харди. — Дори и когато за пръв път ви е била представена?
— Ние не се събирахме заедно всички на салонни игри, Дизмъс. Двамата с Пол се движеха в различна среда от нас. Виждахме ги заедно на празници и понякога на някое публично мероприятие, само че не си гостувахме с пренощуване и не си споделяхме тайни, уверявам те.
С ъгълчето на очите си Харди забеляза как приставът се появява в малкото стъклено прозорче на вратата на съдебната зала. Чуха подрънкването на ключовете и вратата се отвори.
Представлението започваше.
Току-що се бяха върнали от почивката на сутрешното заседание и Харди имаше усещането, че досега се справя добре на фронта на свидетелите. Беше доволен от решението на Роузън да призове Джефри (Джефи) Сидън, защото поведението на младия служител на бензиностанцията беше най-малкото неприятно. Лишени от въздействие, едва доловимо враждебни и издаващи отегчение от цялата процедура, промърморените му отговори със сигурност не вдъхваха доверие на съдебните заседатели.
Освен това той не бе разпознал Катрин достатъчно категорично. Да, наистина, беше я разпознал по снимка, а след това от снимката, която бяха направили при арестуването й. Харди вече бе изтъкнал недостатъците на разпознаването по една-единствена снимка, но фактът беше, че и други хора твърдяха, че са разпознали Катрин, така че този свидетел бе просто поредният. Само че Джефи явно се поколеба, когато се изправи пред нея на живо. Наложи се Роузън да го пита два пъти дали разпознава в залата човека, който бе купил бензин в туба от бензиностанцията му. Дали може да посочи този човек на съдебните заседатели? Джефи бе повдигнал ръка съвсем малко, беше кимнал и съвсем за кратко бе посочил Катрин. От действието му Харди остана с впечатлението, че той все едно беше разиграл думите „Струва ми се“ като пантомима.
Още по-важно от това обаче беше красивото правно съображение, че дори всяка дума на Сидън да бе вярна във всяко отношение и той да бе разпознал Катрин изключително убедително — дори при това положение, свидетелските му показания не я поставяха на местопрестъплението, в който и да е момент. Просто нямаше връзка.
Още преди процеса Харди бе подал искане тези свидетелски показания да бъдат изключени, но Браун ги бе допуснала един бог знае по какви причини. Изводът, че вероятното закупуване на бензин в туба от страна на Катрин по някакъв начин я уличава като подпалвач, според Харди беше направо абсурден. Личеше си, че съдийката и повечето съдебни заседатели смятат същото. Въпреки това той поде въпроса по време на кръстосания разпит и отново изтъкна, че Джефи не е разпознал Катрин от шест снимки. Кунео му бе показвал само по една снимка; той дори не беше виждал как клиентката на Харди си тръгва от бензиностанцията, не беше забелязал в каква посока потегля, не беше я виждал отново след това. После Харди го разби напълно с въпросите си кой ден или поне коя седмица е забелязал жената със синята риза. Дневникът на бензиностанцията показваше, че следобед в онази сряда някой е купил десет литра бензин в туба и Джефи най-накрая призна — по характерния си отбранителен начин, — че си е помислил, че би трябвало да е тя. Спомнял си я, така че би трябвало тя да е била жената от онзи ден.