— Същата Миси Д’Амиен, която е една от жертвите в този процес, нали?
— Да.
— Същата Миси Д’Амиен, която сте разпознали пред инспектора по палежите Босио като жената, напуснала къщата на Хановър малко преди пожара, така ли?
— Да, но…
— И вие я разпознахте и пред инспектор Кунео, така ли е?
Тя се поколеба:
— Ами това беше преди…
— Извинете, госпожо Уилис — прекъсна я Харди с уважителен тон. — Вярно ли е, че при този първи разговор с инспектор Кунео вие сте разпознали жената от тази снимка, доказателство Е на защитата, като Миси Д’Амиен? Да или не?
— Да, но…
Харди вдигна ръка:
— Едва по-късно разпознахте снимката на Катрин, нали?
— Да.
— И всеки път ви показваха — сержант Кунео ви показваше — само по една снимка, така ли е?
— Да.
— Просто за яснота — той никога не ви е показвал няколко снимки, между които да избирате, така ли е?
— Да.
— И когато сержант Кунео ви показа първата снимка, доказателство Е, вие вече бяхте казали, че от къщата е излизала Миси, нали?
— Да.
— Значи той явно е очаквал от вас да разпознаете човека, когото той е назовал?
— Да.
— Тогава вие разпознахте човека от снимката като Миси Д’Амиен, така ли беше?
— Да.
Харди си пое дъх.
— Добре. Сега да поговорим малко за следващия път, когато сержант Кунео ви помоли да разпознаете човека, излязъл от дома на Хановър този следобед. В този случай той отново ли ви показа една-единствена снимка на един човек?
— Да.
— И ви каза, че сигурно първия път сте сгрешили, защото Миси Д’Амиен е мъртва?
— Да, така е.
— Значи не може да сте видели Миси Д’Амиен?
— Да.
— Добре. А след това ви каза, че според него човекът на снимката, която ви показва в момента, е човекът, когото сте видели да излиза от къщата, нали така? — Харди не й даде възможност да отговори: — И вие отново идентифицирахте човека, когото инспектор Кунео явно очакваше от вас да идентифицирате, нали?
— Да, допускам, че е така, но това не означава…
— Нека ви попитам, госпожо Уилис, сержант Кунео някога давал ли ви е възможност да разгледате няколко снимки на различни хора?
— Ами не, но…
— Някога молил ли ви е да обмислите вероятността за трети човек?
— Не.
— Благодаря ви, госпожо Уилис, това е всичко.
Той се завъртя на пети и тръгна към масата си.
— Но… — обади се тя отново.
Той рязко се обърна към нея.
— Благодаря ви — повтори той малко по-натъртено. — Нямам повече въпроси.
Само че Роузън вече бе станал на крака и пристъпваше напред:
— Повторен разпит, Ваша Чест. — Кимване от страна на Браун. — Госпожо Уилис, познавахте ли добре Миси Д’Амиен?
— Не, почти не я познавах.
— Почти не. Разговаряли ли сте с нея?
— Не?
— Изобщо говорили ли сте с нея?
— Не. Никога.
— Добре. Значи лесно бихте могли да се объркате, когато я разпознавате?
— Ваша Чест! — обади се Харди. — Предположения.
Браун вече го бе изпреварила:
— Приема се.
Роузън остана в средата на съдебната зала за момент, след това подходи по друг начин:
— Госпожо Уилис, имали ли сте повод да промените мнението си за самоличността на жената, която преди това сте разпознали като Миси Д’Амиен?
— Да, имах.
— И кога беше това?
— Когато инспектор Кунео донесе снимка на друга жена и аз осъзнах, че не е била жената, която бях посочила отначало.
— И това беше снимката на обвиняемата Катрин Хановър, доказателство на защитата 12, която сте разпознали по-рано, така ли е?
— Да, така е.
— Впоследствие разпознахте ли обвиняемата като жената, която бе излязла от дома на Хановър няколко минути преди пожара, от полицейската снимка, доказателство 11 на обвинението?
— Да.
— Разпознахте ли жената, напуснала дома на Хановър минути преди пожара, и от полицейска очна ставка с няколко души в полицията на или около единайсети юли миналата година? Редица, в която е имало още пет други жени?
— Да, така е.
— Бихте ли повторили още веднъж за съдебните заседатели дали виждате в тази зала жената, която сте видели да напуска дома на Хановър преди пожара?
— Да, виждам я.
— Вече я посочихте на съда, но искам да ви помоля да го направите отново. — Тя я посочи и Роузън каза: — Нека се запише в протокола, че свидетелката още веднъж разпозна обвиняемата Катрин Хановър. Благодаря ви, госпожо Уилис. Нямам повече въпроси. Той се обърна към Харди: — Свидетелят е ваш.
Харди беше застанал пред свидетелката още преди Роузън да успее да седне.
— Госпожо Уилис, когато разпознахте първата снимка на Миси Д’Амиен, казвахте истината, така ли е!
— Разбира се.