— Разбира се. И бяхте толкова сигурна при това първо разпознаване, колкото и при второто, така ли е?
— Ами, в онзи момент…
— Ще перифразирам въпроса. Изразихте ли някакво колебание или някакви резерви по време на първото разпознаване?
— Не.
— Защото сте били сигурна, така ли е?
Въпросът не й хареса, обаче трябваше да го признае:
— В онзи момент да, но…
— Значи сте били сигурна. Толкова сигурна, колкото сте сега, че е била Катрин, нали?
Тя не отговори, а Харди не изчака:
— Само че се оказа, че сте грешали.
28
Глицки изобщо не възнамеряваше да се разправя с медиите. Щеше да изпълни мисията си тайничко. Просто се появи в кабинета си рано сутринта, след това изчезна, за да се заеме с Д’Амиен. Не носеше мобилния си телефон и включи пейджъра си само на вибрация.
В момента седеше в малкия кабинет на правния отдел на единайсетия етаж в емблематичната сграда от полиран гранит на Американската банка в центъра на града. Пред прозореца неподвижният облак препречваше цялата гледка. Петима адвокати и техните секретарки работеха в пространството отпред — адвокатите в своите кабинки, които бяха с големината на тази, в която се намираше Глицки, а робите им — на бюра до отсрещната стена.
Водачът на Глицки във финансите на Д’Амиен беше сериозна млада жена с миша кестенява коса, бежов костюм и очила с дебели стъкла като на бутилка кока-кола. Тя вероятно още не бе навършила трийсет години, казваше се Лайза Рейвъл и беше точно човекът, чиято помощ му трябваше, докато търсят. Прилежна, осведомена за системите на банката, ентусиазирана по отношение на работата си. Вече беше принтирала окончателното извлечение, което Глицки беше видял предния ден в местния клон (в клоновете материални архиви се пазеха само две години). След това тя му предложи да прегледат депозитите за почти тригодишния период на съществуване на цялата сметка, като започнат отзад напред.
Глицки си спомни, че иска да пусне търсене по номера на социалната осигуровка на Миси — и да научи нещо повече за нея, — затова се обади в кабинета си и помоли Мелиса да се заеме и да му съобщи на пейджъра, когато научи нещо. След това двамата с Рейвъл сериозно се хванаха на работа.
Сумата, с която беше отворена сметката, бе внесена в брой и беше точно 9 900 долара. Глицки, който до този момент вече бе склонен да открие появата на злокобен модел, оцени този факт като интересен, дори и само защото банките бяха задължени да докладват за всеки касов превод над десет хиляди долара, а този беше точно под минимума. В началото, което беше преди повече от две години, имаше няколко чека, до един предсказуеми — на името на Рут Гътри всеки месец за наема, за телефона, за други режийни и така нататък. През следващите пет месеца сметката почти се беше изпразнила и тогава започваха да се появяват редовни вноски от порядъка на хиляда долара. Глицки, който в началото накратко беше запознал Рейвъл с положението, каза:
— Според мен тогава е започнала да се среща с Хановър.
След известно време вноските отново започнаха да се въртят — отново пределната цифра — около девет хиляди долара месечно. Д’Амиен беше започнала да прави месечни вноски за мерцедеса през февруари в годината преди смъртта си. Започнаха да се появяват редовни вноски и чекове — по един всеки месец в продължение на двайсет месеца от порядъка на шест до осем хиляди долара, но три от тях бяха по-големи от сто хиляди долара — на името на Леймар Констракшън. След това имаше по-стандартни месечни плащания на кредитна карта Мейсис и на карта Нордстром. Беше си извадила карта Виза и бе започнала да прави редовни вноски по нея. Имаше чек за сумата от 885 долара към кабинетите на д-р Ямаширу. И още един такъв чек за сумата от 1435 долара.
— Този тип — посочи Глицки към екрана — е бил зъболекарят й. Явно е имала проблеми със зъбите.
— Доста сериозни ми се струват — отбеляза Рейвъл. — И не е имала осигуровка.
Това озадачи Глицки? Не е имала осигуровка ли?
Продължиха да разглеждат сметката.
— Трябва да взема призовка и за сметките на Хановър, докато се занимавам с този въпрос, и да сравня сметките за ремонта — каза той. — Според мен тя е теглила пари от сметката си и ги е слагала в сейфа.
— Един момент — каза Рейвъл и удари няколко клавиша на клавиатурата. — Ето вижте.
Екранът показа, че поне засега теорията на Глицки е правилна. Документацията за няколко от по-нормалните вноски показваше касовите плащания от сумите по чековете, които бе осребрила и депозирала. Хановър явно редовно и беше писал месечни чекове, за да покрие и разноските й за живот, и (вероятно не много разумно) за плащанията към Леймар за ремонта. Трите суми, които бяха над сто хиляди долара, бяха прилежно съчетани с чекове, които тя бе издала на Леймар за същите суми под критичните деветнайсет хиляди долара. Другите чекове за Леймар обаче бяха за деветнайсет хиляди долара месечно. Глицки заключи, че тя е взела тези пари, депозирала е половината в чековата си сметка, а другата половина — девет хиляди и петстотин долара месечно — е слагала в сейфа си. По време на близо двайсетте месеца на редовните плащания на Хановър към нея тази сума възлизаше грубо на двеста хиляди долара.