— А Тереза е последният му свидетел?
— Би могла да бъде. Поне нещо такова. И точно затова ще ми трябваш. Ти ще бъдеш следващият след Катрин.
— За защитата. Това много ми харесва. — Глицки хвърли последната стреличка от серията и се запъти към мишената. На половината път спря и се обърна към приятеля си с мрачно изражение. — Започваме от утре, така ли? Целия ден?
Харди кимна.
— Поне през по-голямата част. Само че погледни нещата от хубавата им страна, както правиш винаги. Аз ще ти задавам въпроси, а отговорите ти ще изкормят Кунео.
Само че Глицки вече клатеше глава:
— И на мен не ми харесва, точно както и на теб. Нещо повече, между нас казано, цялата тази история за заговора, която раздухва, направо ме ужасява. Твърде близо е и е възможно да е привлякъл вниманието и на други хора. Ако свидетелствам против него, може да изглежда лично и той ще направи всичко възможно да ни го върне лично, ако може. Не ми казвай, че не си мислил за това.
— Разбира се. Вече го размазах на кръстосания разпит. Едва ли може да ме намрази по-силно, отколкото ме мрази сега. Или отколкото мрази теб.
— Само че преди всичко той е ченге, Диз. Ченгетата не дават показания против други ченгета, сигурно си чувал. Ако смяташ, че Тереза ще бъде неохотен свидетел, чакай да ме видиш мен там.
— Наистина ли не искаш да продължиш? Да спипаш копелето?
— Предпочитам да спипам убиеца.
— А това не е Катрин.
Глицки не възнамеряваше да му противоречи по този повод.
— Добре, но се надявам да съзнаваш, че приятелите ми в униформа няма да удвоят любовта си към мен, след като изоблича ченге в сексуален тормоз.
Глицки се приближи до мишената и бавно и прецизно извади оттам стреличките си. Харди разчете езика на тялото му, надигна се и седна на дивана. Заговори тихо и малко напрегнато:
— Ще говориш само за онова, което ти е казала Катрин, Ейб. Това не означава, че ти ще обвиниш Кунео в нещо. Катрин ще каже какво се е случило. Ти просто ще потвърдиш, че тя е докладвала за това, преди да бъде арестувана.
Глицки издаде кратък горчив смях:
— Това разграничение може и да убегне на ченгетата.
— Ще се наложи да разберат. Имам нужда от показанията ти.
— Знам, знам. Просто ми се иска…
— Да беше открил още нещо?
Кимване.
— Поне нещо. Наистина търсих. Смятах, че нещо ще изникне или от банката, или от колата, обаче не.
— Наистина ли нищо? Съвсем нищо?
Глицки посочи папката със сведенията за Д’Амиен, която беше донесъл със себе си:
— Можеш да разгледаш всички интригуващи подробности, но на твое място не бих възлагал особени надежди.
— Добре, няма. Но ако това ще те успокои, нямам и нужда от това.
— Може би не за клиентката си, но остава фактът на убийствата. А който и да е извършителят, той все още е на свобода.
— Да, но не е само той, Ейб. Такива неща се случват.
— Несъмнено, но това не е причина да ги приемаме. — Произнесе думите вероятно по-остро, отколкото беше възнамерявал. — Не исках да кажа… — не довърши фразата си Глицки, след това остави трите стрели на полираната повърхност на бюрото на Харди. — Прибирам се — каза той. — Скапан съм.
Харди познаваше адвокати, които не можеха да заспиват до зори по време на процес, и други, които си лягаха веднага след вечеря и се събуждаха в три и половина през нощта. Повтарящата се особеност обаче беше нарушеният сън. За свое собствено назидание и забавление Харди постъпваше и по двата начина, което обикновено внасяше хаос в живота и върху психиката му. Преди два дни стана в пет, а заспа в един. Тази сутрин обаждането на Глицки отново го бе събудило към пет. В момента се намираше в кабинета си, стомахът му беше празен, а часът беше осем. Обади се у дома преди час и ги предупреди, че ще закъснее. Да не го чакат.
Харди преглеждаше папката с документите за Д’Амиен, която му донесе Глицки. Все още му убягваше значението на всичко това, макар че и той не можеше да не направи същия извод като Глицки. Може би не това беше причината за убийството на Д’Амиен и на Хановър, само че в живота й със сигурност се развиваше и друга интрига. Изнудване, ограбване, пране на пари. Нещо. Доста го изненада източването на парите, но дори по-малки подробности го озадачаваха. Не знаеше, че тя бе запазила жилището си под наем на Единайсето авеню, например. Не че имаше значение, но въпреки това… Или пък че беше излъгала за работата си. Фактът, че беше издавала чековете на Леймар от собствената си сметка.