— Да. Това е Миси Д’Амиен.
— Докторе, откъде знаете, след като никога не сте я виждали?
— Ами защото инспектор Кунео ми каза, че това е тя, когато за пръв път ми показа снимката й, а освен това снимката й беше публикувана във вестниците.
— Моля ви да си помислите, докторе. Когато инспектор Кунео ви показа тази снимка, той ви показа само нея, така ли?
— Да, сигурен съм, че беше така.
— И не ви попита дали това е Миси Д’Амиен, просто ви каза, че е тя, така ли?
— Да.
— Така че, докторе, вие просто се потвърдили онова, което инспекторът вече е знаел, така ли?
— Да.
— Докторе, ако ви кажа, че предишният ви служител, д-р Лий, който всъщност е работил с пациентката, ми каза снощи, че това не е човекът, когото той е познавал като Миси Д’Амиен, ще имате ли някакви основания да се усъмните в думите му?
Ямаширу отново направи пауза:
— Не.
Зад Харди из залата се разнесе осезаемо учудено възклицание. Той чу въздържаното възклицание „О, боже“ на Катрин, а един от съдебните заседатели изруга тихо. На мястото си Браун за миг изглеждаше като ударена.
Само че Харди не се наслади на момента. Трябваше да затвърди нещата заради съдебните заседатели.
— Доктор Ямаширу — каза той, — моля ви отново да погледнете снимката. И още веднъж ще ви попитам, извън всичко, което сте чели или са ви казали, познавате ли тази жена?
— Не.
— Виждали ли сте я преди?
— Не, струва ми се.
— Била ли е лично ваша пациентка?
— Не.
Изведнъж Харди усети как бремето се смъква от плещите му. Той си пое въздух, издиша и се обърна към съдийката:
— Ваша Чест, защитата иска да включи д-р Лий в списъка на свидетелите си.
Катрин сграбчи ръката му, когато той се върна на масата на защитата.
— Как е възможно? — попита тя. — Какво означава това? — Вдигна ръката му към устата си я целуна. — Благодаря ти, благодаря ти.
Харди свали и двете й ръце отново на масата и силно ги притисна със своите.
— Спокойно, спокойно. Все още не е свършило.
Навсякъде около тях в съдебната зала и в ложата на съдебните заседатели беше настанала бъркотия и Браун удряше с чукчето, за да въдвори ред в залата. От лявата страна на Харди Роузън се беше изправил, сякаш се канеше да зададе някакви въпроси на д-р Ямаширу, само че още не се бе отдалечил от масата на обвинението. До него Кунео се бе срутил и бе скрил ръце между главата си. Тезата им внезапно беше рухнала и всички в съдебната зала знаеха това.
Роузън метна един поглед на Харди, след това отново насочи очи напред. Постепенно редът беше възстановен и Браун като че ли се сети, че все още има човек на свидетелското място.
— Господин Роузън, имате ли въпроси? — попита тя едва ли не благо.
Стъписан, Роузън отвори уста да каже нещо, но не можа да издаде нито звук.
Харди съзря сгоден случай и реши да се възползва. Обикновено до голяма степен като жест проформа, защитата отправяше вербално искане за пряко издаване на оправдателна присъда при изчерпване на изложението на фактите на обвинението. Тази молба 1118.1 искаше от съдията да отсъди, че обвинението не е представило достатъчно убедителни доказателства, за да докаже тезата си. Ето защо, без да се налага защитата изобщо да поднася доказателствата си, обвиняемата трябваше да бъде освободена. Само че на практика освобождаването на обвиняем по този начин ставаше твърде рядко.
Все пак понякога се случваше. Имаше предостатъчно прецеденти и Харди смяташе, че ако ще иска пряко отсъждане, трябва да го направи сега. В крайна сметка Катрин беше обвинена в убийството на Миси Д’Амиен. Ако тя не беше жертвата в този случай, ако всъщност изобщо не беше сигурно, че Миси изобщо е мъртва, както изглеждаше, тогава обвиненията срещу Катрин губеха силата си. И което беше още по-хубаво, неправилното разпознаване на една от жертвите подчертаваше некадърността и дори предразсъдъците на първоначалното полицейско разследване.
След като не можеха да установят както трябва дори самоличността на жертвата, как съдебните заседатели можеха да повярват на всичко останало, което им предлагаха?
Затова Харди вече се беше изправил, съдийката кимаше с глава и даде знак с ръка на адвокатите да се приближат към масата й.
В относителното спокойствие на ресторанта на Лу Гърка Харди и Глицки седяха в задното сепаре около час и половина преди да пристигне тълпата за обяд. Харди топеше една топла плоска питка във версията на Лу за сос цацики, която включваше соев сос и лютиво чили, примесени с обичайното кисело мляко, чесън и краставички, и по някаква причина получената смес беше вкусна.