— Светица, значи? — подигравателно се изсмива Глицки.
— В известен смисъл да. — Томас се размърдва на стола си. — Но сега тя е изправена пред още по-голям проблем. От една страна, ненавижда правителството и всичко, което символизира то. От друга, не може да допусне ВИГ да извършат този бомбен атентат. Само че ако каже на някого, ако издаде своята групировка, знае какво следва. Цялото й семейство ще изчезне. Виждала е да се случва подобно нещо не само на семейството на Антар Рахид, но и на мнозина други.
Тя има четирима братя и сестра, всички женени и с деца. Майка й и баща й все още продължават да работят. Майка й е от петчленно семейство, а баща й е най-големият син от четири деца. Моник има около четирийсет и петима братовчеди. — Томас се навежда напред и най-сетне си позволява да даде признаци на тревога. — Ако проговори, всички ще умрат. Няма никакво съмнение. А междувременно тя участва в планирането на атентата. Ако откаже, значи е с врага. Не може да се издаде.
Глицки кимва — разбира проблема й.
— И тогава тя се свързва с вас.
— Свързва се лично с мен. По онова време аз се намирам там. Работя под прикритие във визовата служба на посолството, но тя е била в нелегалност четири години и е успяла да го разбере. Използвам банковите услуги на нейния клон, така че тя ме заговаря един ден и ми разказва историята си.
Според нея единственият начин да се измъкне е, ако се инсценира смъртта й по време на нападение над организаторите. Ако й помогна да умре, тя ще ми даде важна информация за изключително голямо терористично нападение, което се подготвя. Припомням ви, че още не са се състояли нападенията от 11 септември, но вече са се състояли тези на самолетоносача „Коул“ и в африканските посолства. Това може и да е капан, но в крайна сметка аз й се доверявам. Оказва се, че всичко е вярно. Терористичната група е нападната, експлозивите са намерени и правителството обявява, че Моник Сулиз е една от бунтовничките, убити по време на нападението.
— Така Моник става Миси Д’Амиен.
— Точно така.
Глицки седи известно време мълчалив.
— Защо дойдохте при мен?
— Защото исках да научите историята й.
— И защо?
— Може би за да разберете откъде идва. Тя е много ценен човек. Вероятно би било най-добре да я оставите на спокойствие, където и да е. Тя е преди всичко герой.
Само че Глицки отказва да приеме това.
— Преди всичко тя е убила двама души в моя град. Не мога да я оставя на спокойствие.
— Възможно е да не е била тя.
— Така ли? С радост ще изслушам други предположения, ако имате такива.
— Възможно е да са били ВИГ.
— Тук? Да са я открили тук? — изсумтява Глицки.
Само че Томас продължава:
— Не е невъзможно. Помните ли онзи тип, когото арестуваха на канадската граница с експлозиви, предназначени за летището в Лос Анджелис? Той беше от ВИГ. Те все още са доста дейни и няма скоро да престанат.
— Може би, обаче не те са се сприятелили с някаква бездомна жена, която да им осигури фалшива самоличност след разпознаване по зъбите.
Томас обмисля истината в думите му. Това му коства немалко. Но след това опитва друго:
— Ако нарушите прикритието й, те ще избият семейството й, дори сега.
— Ще се надявам да не го направят.
Думите казват всичко. Томас добре ги чува. Личната му мисия се е провалила. Но той опитва с още един аргумент:
— Моля вида помислите какво е преживяла. Там нещата стоят много различно. Тя не е живяла в същия свят, в който мнозина от нас живеят. Знам, че ако е убила тези двама души, то е, за да спаси собственото си семейство. Два човешки живота срещу шейсет. Това е изборът, пред който е била изправена през цялото време в страната си. Явно това е бил единственият й изход.
— Може би.
Не казва нищо повече. След кратко мълчание горкият многострадален Скот Томас става от стола си, тръгва към вратата, отваря и след това изчезва като призрак, какъвто всъщност е.
33
Вътре в сградата на Общинска банка Пюта Крийк три касиерки седяха зад гишетата, готови да ги обслужват, обаче нямаше никакви клиенти. Неколцина други служители се бяха скупчили над едно бюро зад ограденото работно място — приглушени гласове, които май си разменяха клюки, не обсъждаха банкови операции. Отпред една представителна на вид жена на средна възраст вдигна глава при влизането на Глицки и на Мат Уесин. С нервна усмивка тя се изправи зад полираното си празно бюро.