Трябваше да изработи план. Трябваше да изработи план.
Половин пресечка по-нататък тя спря, за да позяпа във витрината на един магазин, и това му даде възможност да я разгледа по-отблизо. Беше достатъчно близо до нея. Вече шест седмици живееше със снимките й, с това лице от различни гледни точки, с това лице с най-различни изражения. На улицата зад него се разнесе клаксон на кола и тя се обърна да погледне. Всяко съмнение се стопи.
Беше я намерил!
Носеше светлокафяв гащеризон и сандали на босо. Отгоре беше облечена с дълъг и избелял зелен пуловер, който не даваше никаква представа какво се крие отдолу. Изглеждаше досущ като повлекана, като небрежна студентка, която не дава и пет пари за външния си вид. Ако не беше случайно подметнатия френски поздрав, Глицки можеше да стои до нея в магазина за деликатеси — и най-вероятно беше стоял — и изобщо да не я познае.
Тя вдигна ръка към устата си. Отхапа от някакъв сладкиш, вероятно каноли, купен от магазина, и леко се приведе, за да не може трохите да паднат отгоре й. След това отново тръгна. Глицки застана на прага на магазинчето за списания, където тя беше поспряла, и видя как Миси пресича по диагонал в средата на пресечката. Няколко капки дъжд паднаха на тротоара и тя погледна към небето, хвърли сладкиша в кошчето за смет на ъгъла и ускори крачка.
Щеше да я изпусне, ако не побърза.
Само че когато пресече след нея и стигна до ъгъла, тя все още беше на улицата. Спря да се приюти под една изнесена напред сграда и като че ли се огледа в прозореца на банката, след това изтупа от дрехите си трохи или капки дъжд. Отново погледна към небето и тръгна в обратна посока на центъра на града.
Пресякоха Пета улица, Глицки я позна, след това навлязоха в жилищен квартал с малки самостоятелни къщи с малки дворчета. Тук, само на няколко пресечки от центъра, нямаше никакви пешеходци, което го накара да увеличи разстоянието помежду им. Имаше известна опасност да я изгуби, но едва ли щеше да стане така.
Във всеки случай, остана с впечатлението, че това е нейният квартал. Беше излязла да хапне нещо или да обядва и сега се прибираше.
Разбира се, можеше да я настигне сега. Наоколо нямаше пешеходци и той можеше да я събори на тротоара, ако се наложи, и да я арестува. Само че беше почти цяла пресечка зад нея и нямаше почти никаква възможност да я изненада. А ако тя го забележеше да се приближава към нея и се окажеше въоръжена, нещата много бързо можеха да загрубеят. Щеше да е по-добре, при това сякаш тази възможност сама му се поднесе, да остане незабелязан зад нея и да я остави да се прибере у дома. Така щеше да разполага с адреса й, а след това веднага щеше да се обади по телефона и да извика подкрепление.
И щяха да я арестуват като по книга.
Тя пресече друга голяма улица — Осма, — след това зави надясно и после наляво и пое по алеята на паркинга пред двуетажна постройка с апартаменти с гипсова мазилка. Глицки започна да подтичва и стигна до алеята навреме, за да я види как изчезва в предпоследния апартамент на долния етаж.
Погледна часовника си. Уесин трябва да бе приключил с речта и сигурно го чакаше до колата си, чудейки се къде се е изгубил Глицки, но в момента не можеше да направи нищо по този въпрос. Трябваше му номерът на полицейския участък, честно казано, нямаше нужда дори от него. Знаеше, че става дума за предпоследния апартамент на първия етаж. Само че искаше да е съвсем сигурен. Щеше да е много неприятно, ако е сбъркал и ако група полицаи с извадени оръжия нахлуят в жилището на един учител по пиано например.
Стоеше под лекия, но непрестанен дъжд до външния вход на открития асфалтиран паркинг. Мястото беше доста малко, бяха очертани местата на всеки от осемте апартамента, и в момента на него имаше три доста стари коли, нито една от които не беше модел от настоящото хилядолетие.
В апартамент номер три, където беше влязла тя, прозорецът светна. Глицки направи няколко крачки към паркинга и се приюти от дъжда под едно дърво.
Все още имаше възможност да я арестува веднага, сам. Тя имаше дългогодишен опит като нелегална терористка в Алжир и кой знае колко номера беше научила — как да не допуска да я заловят или как да попречи на властите, когато залавянето би било равнозначно на смърт. Честно казано, макар да се изкушаваше, не беше достатъчно подготвен, за да я арестува. Дори и тя да нямаше на разположение оръжие, той не носеше със себе си белезници и нямаше начин да я обуздае, освен като насочи към нея пистолет, което можеше да се окаже и доста ограничен вариант, ако не беше готов да я застреля при нужда.