Той погледна часовника си.
— Явно не, след като не съм усетил колко късно е станало. Наистина ли е осем и половина?
— Почти. Какво правиш? Последното, което знам, е, че кметицата те бе повикала на среща и ти бързаше натам.
— И наистина се срещнах с нея. Два пъти.
— Какво искаше?
— Дълга история. Новината може дори да се окачестви като добра.
— Говориш като Дизмъс. „Новината може да се окачестви като добра“. Да не мислиш, че това обяснение е достатъчно?
— Казах ти, че историята е дългичка. Хубаво е, че Кейти ми има доверие. Ще ти разкажа лично след двайсетина минути.
— Добре. И аз имам нещо, което би могло да се окачестви като добра новина.
— Да не си получила повишение?
— Не, не става дума за пари. Това щеше да е чиста проба добра новина.
— Чиста проба. И това е израз на Харди. Значи твоята новина не е чистопробно добра?
— Чистопробно ли? Има ли изобщо такава дума? Става твърде сложно за мен. Ще ти кажа, когато се прибереш.
Глицки живееше в малка къща близнак с три спални съвсем близо до Лейк Стрийт, в една глуха уличка, която очертаваше зелената южна граница към Президио. Той бе отгледал Айзък, Джейкъб и Оръл тук заедно с първата си съпруга Фло. След като тя почина от рак, той настани в дневната една мексиканка, Рита Шулц, която му беше едновременно икономка и бавачка. Тя спеше зад един параван и му помагаше в отглеждането на децата в продължение на шест години. Сега Глицки имаше нов живот и дъщерята на Трея, а синовете му живееха отделно. Рита вече не живееше при тях, не спеше зад паравана, но все още идваше всеки ден, за да се грижи за Рейчъл.
Ако се бе прибрал в края на работното си време в пет часа, Глицки щеше да накара Паганучи да го остави пред стълбите. Но след повишението си той почти никога не си тръгваше от службата преди седем, а често дори доста по-късно. Постът му не позволяваше нормално работно време и да се преструва, че е обратното, би означавало да се провали в службата си. А провалът не влизаше в плановете му. Затова винаги имаше безкрайни срещи — с началници, с лейтенанти, с граждани и с хора на бизнеса, с шефове на отдели, — изпълняваше досадни, но необходими административни задължения, да решава проблеми, да се среща с хора, които просто идваха на посещение, да се ръкува с хора, да ходи по партита, да дава пресконференции. А всички тези неща ставаха по свой график, не по неговия. Така че, за да ходи на работа и да се връща, той обикновено си вземаше кола от общинския паркинг до Палатата и винаги му се налагаше да паркира най-малко на няколко пресечки от дома си.
Сега Глицки трябваше да извърви пеша най-малко шест пресечки от най-близкото място за паркиране, което бе успял да намери. Зададе се от противоположния край на улицата, когато следобедният вятър бе започнал да утихва, спря и вдигна поглед към осветените прозорци на къщата с контролиран наем, където отдавна бе решил, че сигурно ще умре. По щорите премина нечия сянка и той разпозна силуета на съпругата си, която крачеше в дневната. Гледката го накара да застине на мястото си. Противно на всичките си очаквания и на предварителната си нагласа с Трея той отново бе успял да намери щастието. Понякога, както в този момент, чувството бе почти непоносимо силно.
— Сеньор Ейб?
Не бе я забелязал в тъмното и не я бе чул на притихналата улица, затова звукът го стресна. Овладя се, притисна сърцето си с ръка и според него с дръзка театралност завъртя очи към небето.
— Рита! Какво правиш още тук?
— Просто си говорихме със сеньора Трея.
— За какво?
Икономката се пресегна, хвана китката му и почука по часовника му. Вдигна поглед и го погледна с добродушно разбиране.
— За женски работи.
Когато той стигна до входа, от който го деляха шест стъпала, Трея вече бе отворила вратата. Рейчъл, на две годинки и половина, бе все още будна, въпреки че отдавна трябваше да е в леглото, и когато най-сетне видя баща си, се откъсна от краката на майка си и се втурна към него.
— Татко, татко, татко!
Той я грабна и я вдигна високо, като я задушаваше с целувки, докато тя пищеше от удоволствие. Целуна я за последен път, притисна я към себе си и след това забеляза нещо в погледа на съпругата си.
— Рита ми каза, че двете сте си говорили за женски работи. Това има ли нещо общо с твоята може би добра новина? — Трея бързо го целуна за добре дошъл по бузата, след това се извърна и отстъпи назад, за да може и двамата да влязат. — Да не си плакала?
Все още извърната, тя поклати отрицателно глава. Но го направи твърде бързо. И се запъти към кухнята. Глицки я последва, понесъл Рейчъл на ръце.