— Трей?
— Просто малко се разчувствах — каза тя. — Заради тази може би добра новина, каквато толкова се надявам, че ще бъде. — Тя изпъна рамене, пое си дълбоко въздух и се обърна с лице към него. — Изглежда ще имаме още едно бебе. — Изчака, останала без дъх за момент, след това отприщи порой от думи: — Имаш ли нещо против? Моля те, кажи ми, че нямаш. Знам, че не сме говорили конкретно затова, имам предвид, дали наистина опитваме. Едва тази сутрин разбрах. Цял ден чакам да ти кажа, но не исках просто да оставям съобщение, а после, понеже ти нито веднъж не ми се обади през деня и не се прибра, реших, че кметицата трябва да е направила нещо ужасно и не исках да те безпокоя и да ти звъня в службата, ако имаш някакви проблеми, обаче ти толкова закъсня, че…
Глицки скъси разстоянието помежду им и я прегърна със свободната си ръка.
— Прегръдка сандвич! — обади се Рейчъл между тях, на седмото небе от щастие.
— Прегръдка сандвич — повтори Трея на дъщеря си и я целуна. След това погледна към съпруга си през сълзи: — Съгласен ли си? Нали го искаш?
— Повече от това. Чистопробно.
6
На следващата сутрин, в петък, Дизмъс Харди слезе долу няколко минути след седем. От трапезарията се носеха характерните за закуска шумове, но той най-напред се насочи право към кухнята, към кафеварката и си наля чаша кафе. Обърна се надясно към дневната в задната част на къщата, почука по аквариума на тропическите рибки и им сипа храна. Всичките му дванайсетина рибки явно бяха в добро здраве и се стрелнаха към повърхността, в аквариума нямаше водорасли, а помпата тихичко и ефективно бръмчеше.
— Обичаш тези приятелчета, нали? — обади се съпругата му Франи, застанала в рамката на вратата.
— Обич може би е малко силна дума, запазена само за партньорката ми. — Той се приближи до нея и я целуна за добро утро. — Тоест за теб.
— Той обича съпругата си повече от златните рибки — рече тя. — А някои смятат, че романтиката умира.
— Не и в нашия случай. Само дето това не са златни рибки, не и ако струват от четирийсет до шейсет долара парчето.
— Шейсет долара? А тежат колко… трийсетина грама?
— Само една от големите.
Франи се взря в аквариума.
— Никога вече няма да се оплаквам от цената на сьомгата. Което ми напомня — ще закусваш ли тази сутрин? Защото ако ще закусваш, по-добре отивай в кухнята. Пушената сьомга почти свърши.
След десет секунди той вече стоеше, вперил гневен поглед в масата. И двете му деца бяха потънали в сутрешния вестник — Винсънт четеше комикси, а Ребека се бе отдала на страницата с обяви за срещи. Препечено хлебче беше поставено в чиния пред обичайното му място на масата, обаче нямаше и следа от пушена сьомга, макар че в двете празни чинийки имаше остатъци от сирене крема и трохи.
— Винсънт — не изчака анализа на ситуацията Франи, — нали те помолих да оставиш малко сьомга за баща си!
Момчето възмутено вдигна поглед, скръсти ръце пред гърдите си — същинско олицетворение на възмутената невинност.
— Ей, не съм аз. Оставих му. — После посочи към отсрещната страна на масата. — Питай нея.
Бек обаче беше на крачка пред майка си:
— Не съм те чула да го казваш. — После се обърна към баща си. — Щях да ти оставя, тате, знаеш, че щях.
Само че Харди не успя да й отговори. Явно това не беше първото търкане между двете жени в къщата за тази сутрин и раздразнението на Франи вече преливаше:
— Седеше точно тук, когато ви предупредих — каза тя. — Как е възможно да не си ме чула?
— Помислих си, че говориш на Винсънт.
— И просто си запуши ушите? Така ли? Много добре знаеш, че говорих и на двама ви.
— Добре, само че просто не съм те чула. Мислех, че не говориш на мен, ясно!
— Ей, хора — намеси се деликатно Харди. Никога не знаеше какво може да му се случи, когато се намеси между съпругата и дъщеря си. — Няма нищо. Нали пих кафе. Стига ми.
— Според мен не ти стига — отвърна Франи, — но не там е въпросът. Освен това не е „няма нищо“. Напоследък тя винаги постъпва по този начин. А явно никой освен мен не забелязва. И не го е грижа.
Олеле, помисли си Харди.
— Винаги ли? — повиши тон на свой ред Ребека. — Винаги! Изобщо не разбирам за какво говориш. Не съм направила нищо, освен че хапнах малко от глупавата сьомга, която си беше на масата точно пред мен. Добре, ако съм я изяла цялата, съжалявам. Но какво искаш да направя, мамо? Да я изплюя обратно ли? — пъхна тя пръст в устата си.
Винсънт, който следеше как се развиват събитията, внезапно хвърли страницата с комиксите, скокна и се отдръпна от масата:
— Спокойно, Бек. Хайде стига.