Харди се намеси в същия момент:
— Не повръщай нищо. Просто ще намажа хлебчето с някоя от рибките в аквариума…
— Не се шегувай с това — обади се Франи. — Не е смешно.
— Изобщо не възнамерявам да повръщам наистина. — Ребека завъртя очи нагоре, според Харди — за да изрази нещо като платоничен идеал за младежка обидчивост.
— Добре тогава.
Франи явно изобщо не смяташе, че това е „добре“, само че борбата й бе отнета, тя се обърна и изчезна обратно в кухнята. Харди се зачуди дали да я последва и реши, че в крайна сметка и за двамата ще бъде по-добре, ако не го направи. Ако отидеше при нея, просто щяха да продължат да говорят за Бек и как започват да я изпускат от контрол, как тя вече не ги уважава и как той е престанал да заема активна позиция. Нещата щяха да ескалират и неусетно разговорът щеше да се завърти около тях двамата с Франи. Нима не вижда каква става тя? Нима му е все едно какво се случва с дъщеря му?
Не му беше все едно. Просто не прекарваше с нея толкова време, колкото прекарваше съпругата му, не се отъждествяваше с нея повече или по-малко, а и не смяташе, че трябва да го прави. Дъщеря му растеше, ставаше независима, което според него бе основната й задача. При това се справяше добре с нея. Даже повече от добре, като се има предвид, че оценките й бяха средно добри, че беше председателка на няколко клуба и че една вечер в седмицата работеше, като преподаваше математика на изоставащите.
Харди наистина вярваше, че тя не е чула предупреждението на Франи за сьомгата. Никога не би изяла парчето, ако знаеше, че е за баща й. Но Франи щеше да каже, че точно в това е проблемът — че тя не мисли за никого другиго освен за себе си. Неговият отговор на тази реплика гласеше: „Разбира се, че не мисли, тя е тийнейджър“. Само че отговорът му не се радваше на популярност.
Седна, отхапа от хлебчето си и посочи към останалите страници на вестника си до лакътя на сина му.
— Вин, може ли да ми подадеш няколко листа? — След това рече sotto voce на Бек: — Вярвам, че не си изяла сьомгата ми нарочно, обаче не е ли по-добре да се извиниш на майка си, задето й повиши тон?
— Само че, знаеш ли, татко — снижи глас дъщеря му, — всъщност тя ми повиши тон.
Винсънт, който се бе върнал на мястото си, поклати глава и безсилно вдигна нагоре очи. Момичета! Харди кимна с разбиране. В това отношение двамата със сина му бяха съюзници. След това отново посочи и нареди:
— Вестника, моля. Щом не мога да ям сьомга, не може ли поне да си прочета вестника?
Вин се пресегна и грабна заглавната страница — скорострелно — и му я подаде над масата, като междувременно хвърли поглед на заглавията. — Ей, това е чичо Ейб. — С което придвижването на вестника спря.
— Вин — внезапно рязко прозвуча гласът на Харди. Той щракна с пръсти: — Веднага, моля те.
Тонът му изключваше всякакви спорове. За секунда Винсънт скокна и застана до рамото му и двамата мъже в къщата зачетоха заглавието под заемащата място за четири колони снимка на Глицки, който изискано поздравяваше кметицата. „Заместник-началникът на полицията Ейбрахам Глицки получи нареждания в движение вчера следобед от Кейти Уест във Фери Билдинг по време на първата «Разходка из квартала» на кметицата. Новата администрация на града възнамерява да увеличи полицейското присъствие и да повиши гражданското съзнание в проблемните квартали на града, а според кметицата появата на Глицки подчертава духа на сътрудничество между оглавяваната от нея служба и полицейското управление, върху който и двете страни се надяват да градят отношенията си“.
— Чичо Ейб се прочува — отбеляза Винсънт.
— Тъкмо каквото винаги е искал.
— Мислех, че той мрази подобни неща.
— Така е. Ще намрази тази снимка. Може би трябва да му се обадя и да му кажа колко спретнат и официален изглежда, докато отдава чест и така нататък. Даже подлизурски.
— Той най-вероятно ще дойде и ще те застреля, тате.
— Да, имаш право. Може би е по-добре да изчакам един ден, за да свикне.
Преди да отиде в службата си, Глицки се отби в отдел „Убийства“, където Марсел Лание седеше зад бюро, заемащо по-голямата част от кабинета му, и почука на отворената врата.
— Може ли да вляза?
— Не може — изсумтя Лание, след това махна на началника си да влезе. — Ранно посещение, Ейб. Кунео?
— Как се сети?
— Имам невероятни прорицателски способности. Той не е доволен от събитията и аз не го виня.
— Обвинявай кметицата.
— И аз така чух.
— Работата е там, че ако ще работим по този случай заедно, трябва да общуваме помежду си. В момента аз не знам какво знае той и обратно. Според мен той още дори не е разговарял със Страут, затова вероятно не подозира, че няма как Миси да се е застреляла. Или че Хановър не се е самоубил. А двете неща заедно означават, че хипотезата за убийство и самоубийство отпада и най-вероятно сме изправени пред двойно убийство.