Той погледна часовника си. Беше му се обадила преди по-малко от петнайсет минути. Започна да набира номера й.
— Госпожо Хановър? Обажда се заместник-началник Глицки.
Осезаема въздишка, след това поток от думи:
— Благодаря ви, че се обаждате толкова бързо. Не знаех дали е възможно да оставя съобщение лично за вас, но… — Тя остана без дъх, а после след известно колебание започна отново, малко по-спокойно. — Не знаех с кого другиго да поговоря.
— Не споменахте ли, че снощи сте разговаряли с инспектор Кунео?
— Да. — Нова пауза. — Просто се питах дали е възможно да се уреди да разговарям с вас вместо с инспектор Кунео. Искам да кажа, ако ви трябва… ако полицията иска да разговаря още с мен за Пол, за пожара или за нещо друго.
— Не искате да разговаряте с инспектор Кунео, така ли?
— Бих предпочела да не се налага.
Положението наистина беше деликатно. Особено в светлината на новите сведения на Глицки, че отдел „Убийства“ — т.е. Кунео — разследва не убийство и самоубийство, а двойно убийство. Така Катрин Хановър ставаше не просто свидетел, а един от многото евентуални заподозрени в убийството. Тя може би не гледаше на нещата така, но Глицки вече се бе оказал принуден да ги погледне по този начин заради онова, което тя му бе казала предишния ден — за силния си финансов мотив Миси Д’Амиен да бъде изключена от завещанието на Пол Хановър или, ако това не успее, от живота му. Много хора са били убити за далеч по-малко пари.
А ето че сега Катрин Хановър не искаше да разговаря с полицая, който провеждаше разследването. Предвид всичко това бе недопустимо, а и Глицки не бе склонен да обмисли молбата й. Ако въпросите на Кунео я бяха разтърсили или разстроили, или я бяха накарали да се почувства неудобно по някакъв начин, толкова по-добре — може би той се бе натъкнал на нещо, свързано с убийствата, което тя се опитваше да прикрие. Нямаше да може да избегне Кунео. Не можеше да става и дума за подобно нещо и той й го заяви.
— Съжалявам — каза й в заключение, — но свидетелите не могат да избират кой да ги разпитва.
— Добре — примири се тя с натежал от съжаление глас. — Поне опитах. — След това, сякаш връхлетяна от внезапно прозрение, добави: — Трябваше да се сетя, че ще се подкрепяте.
— Кой?
— Вие, от полицията.
— Да, в този случай е точно така. По очевидни причини такова е общото правило — заподозрените рядко изгарят от нетърпение да разговарят с разследващите полицаи.
Чу я как си поема въздух.
— Заподозрени ли? — прошепна тя. — Заподозрени ли казахте?
— Да, госпожо.
— Значи вече съм заподозряна? Струва ми се, че бях свидетел — прозвуча гласът й по-високо и по-силно. — Доброволно разказах всичко на инспектор Кунео — и по време на пожара, и след това в дома си. Как е възможно… Как е възможно да смятате, че имам нещо общо с това?
— Не смятам подобно нещо.
— Но нали казахте, че съм заподозряна?
Глицки здраво стисна слушалката и метна поглед към тавана. Всичко това бе стигнало много по-далеч, отколкото трябваше, и сега той усети, че трябва да обясни положението, в което се намира — ситуация, която би предпочел да избегне.
— Не — каза той, — отбелязах, че заподозрените често не желаят да разговарят с разследващия полицай.
— Но подтекстът бе, че аз съм една от тях.
Глицки заговори с преувеличена прецизност:
— Госпожо Хановър, тъй като, доколкото ми е известно нямаме никакви заподозрени, всеки е на практика заподозрян. Което включва и вас, макар да не ви поставя на челно място в списъка. Вие ме попитахте дали има начин да избегнете отново да разговаряте с инспектор Кунео и аз ви казах защо това не е позволено.
В тона й се прокрадна стоманена нишка, когато го притисна:
— Добре тогава, ами ако подам оплакване срещу него? Към кого да се обърна за това? Какво ще стане тогава?
— Какво оплакване?
— За непристойно поведение — каза тя след кратко колебание.
— В какъв смисъл? Какво непристойно поведение?
Пак си пое въздух, пак последва пауза.
— Сексуално, бих казала.
Сега бе ред на Глицки да замълчи. Мълчанието бе натоварена със значение. Най-сетне, пристъпвайки внимателно, той каза:
— В управлението има Служба по управление и контрол, която разследва подобни обвинения. Мога веднага да ви свържа с тях.
Само че този път тя бързо изстреля: