Глицки приседна на ръба на дивана. Остави мълчанието да натежи, след това го наруши:
— Допускам, че си бесен заради намесата ми в случая. На твое място и аз щях да бъда.
Кунео седна на столчето зад барабаните и удари единия барабан.
— Да, малко, обаче какво мога да направя? Никой не ме е питал. Само че случаят е мой.
— Никой не твърди, че не е.
— Извинете ме, сър, обаче това са глупости.
Глицки се намръщи заради грубия език, заради неуважението към по-високия му чин, макар че до известна степен сам го бе предизвикал, като бе дошъл неканен в дома на Кунео.
— Всъщност не са глупости. Струва ми се, че в съобщението си обясних, че кметицата е имала лични взаимоотношения с Хановър и иска да бъде пряко осведомявана за случая.
— И не бе възможно Лание да получава информацията от мен и да й я предава?
— Тя познава мен по-добре — сви рамене Глицки.
— Късметлия сте.
— Може би. Някои хора може и да сметнат, че това е спорно. Работата е там, че от моя гледна точка ти все още си полицаят, който води разследването.
— А вие какво сте? Моят надзорник?
— Надявах се в този случай да ти бъда партньор.
Кунео започна бързо, но тихо да барабани върху единия от барабаните. Осъзна какво прави и спря. След това отново започна.
— Аз работя най-добре сам — каза той.
— Аз също. — Глицки си помисли, че едва ли ще постигнат по-голям напредък по тази тема, затова реши да прекрати примирието и да се насочи към фактите по делото. — Говорих с Бекер и той ми каза, че имаш свидетелка, която е видяла Миси да напуска къщата преди пожара.
Барабаненето престана.
Глицки продължи:
— Затова предположих, че още този следобед ще се опиташ да я оплетеш в мрежата. Очевидно е, нали? Тя е стреляла.
— Е и?
— Вече говори ли със Страут? — Вдигна ръка и прекъсна отговора. — Не те критикувам, в случай, че не си говорил. Просто питам.
— Възнамерявах да се срещна с него след вашата среща.
— Е, може и да ти спестя ходенето дотам. Тази сутрин се отбих в моргата. Снощи е направил зъбно изследване. Миси е.
Новините най-сетне успяха да предизвикат известен интерес. Цялото тяло на Кунео се приведе напред, той сложи ръце върху коленете си, а погледът му стана остър и съсредоточен.
— Съвсем сигурен ли е?
Глицки повдигна лекичко ъгълчетата на устните си.
— Говорим за Страут.
Което ще рече, че каже ли нещо, значи е точно така.
Кунео кимна, че разбира, и попита:
— Значи тя се е върнала отново вътре?
— Това е една от теориите.
— Убила го е, излязла е да вземе бензина, няколко минути го е изливала, а след това е подпалила къщата и се е самоубила?
— Само дето не се е самоубила.
Кунео наведе глава на една страна и тогава си спомни.
— Точно така. Тя е простреляна твърде високо отзад в тила, нали така?
— Точно така. Може и да е физически възможно, обаче не е много вероятно. По-вероятно е някой друг да е застрелял и двамата. — Той разпери длани и каза: — Ето дотук сме стигнали.
Кунео се плесна по бедрата.
— Тогава защо свидетелите ми смятат, че са видели Миси?
— Може би наистина е била тя. Кои са свидетелите ти?
— Съседи.
— Значи ти предполагаш, че тя е излязла някъде и след това се е върнала в неподходящия момент, така ли?
— Нищо не предполагам. Допускате ли, че целта е бил Хановър?
— Не знам. Кметицата обаче така смята.
— Тя даде ли ви други сведения?
— Не.
— Значи тя е човек, с когото бихме могли да разговаряме?
Глицки кимна и каза:
— Може би. Възнамерявам да я попитам.
— И после ще ми кажете какво е отговорила?
— Такъв е планът. Работим заедно. И понеже е така, исках да ти предам нещо. Тази сутрин ми се обади Катрин Хановър. Снахата?
— Да, знам. Вече два пъти разговарях с нея. Значи ви се е обадила?
— Да. Явно и двамата сме я питали за едно и също. Разговарях с нея по телефона вчера, а ти явно си я посетил след разговора ни, така ли е?
— Така е — неохотно отвърна Кунео. — Тя ми каза, че си се обаждал.
— Е, това няма да ти хареса, обаче тя твърди, че си се държал непристойно.
Лицето на Кунео мигом доби сурово изражение.
— Какво е казала? И какво точно непристойно съм направил?