— Не — обади се Трея с убийствена ирония, — разбира се, че не може да е свързано с това.
— И какво е станало? — попита Франи. — Искам да кажа, къде е замесен Хановър?
Глицки замълча, наля си малко вода и се наслади на момента.
— Явно „Тау/Холд“ има връзки с наскоро починалия наш бивш кмет, господин Уошингтън.
— Защо ли предчувствах нещо такова? — обади се Харди.
— Защото си проницателен съдник на работата на общината. Оказва се, че Уошингтън усетил как положението около тези оплаквания започва да се нажежава. Затова при изтичането на последния договор той не го продължил автоматично, както направил предния път.
— Без да го пусне на търг? — попита Харди.
— Да. Единствените изпълнители. Имаме много такива тук. „Тау/Холд“ не са се явявали на търг през последните петнайсет години по време на управлението на четири администрации.
— Представяте ли си — обади се Франи, — явно са вършили чудесна работа!
— Както видяхме, скромно чудесна — каза Глицки. — Но не толкова страхотна, че Уошингтън да не им отправи предупреждение.
— И какво е направил той? — попита Трея.
— Подновявал е договора им месец за месец, което явно доста ги е понапрегнало, както става ясно от оплакванията. Цифрите, за които споменах, са след като договорът им е изтекъл.
Харди остави на масата чашата с виното си.
— А защо Уошингтън просто не ги е уволнил?
Този път Глицки наистина се усмихна:
— А, ето че наближаваме до същността. Не ги е уволнил, защото шефът на предизборната му кампания — добре познатият на всички ни Нилс Гранат, нали? — всъщност работи като лобист, а по някаква случайност един от най-големите му клиенти била фирмата „Тау/Холд“.
— Колко голям? — попита Трея.
— Хонорар от четвърт милион долара годишно. Откакто минали на месечни договори.
— Нуждая се от повече такива клиенти — подсвирна Харди.
— Затова Гранат в основни линии е оправдавал „Тау/ Холд“ пред кмета — каза Трея.
Глицки кимна:
— Това е най-снизходителното тълкуване. По-циничните от нас смятат, че по някакъв начин Гранат просто е пренасочил част от хонорара си към Уошингтън. Носят се слухове дори за куфарчета с пари в брой.
— Направо съм шокиран — възкликна Харди. — Подкупи в общината?
Само че Франи се обърна към Глицки:
— Пропуснах ли къде е връзката на Хановър с всичко това?
Глицки се пресегна и леко докосна ръката й.
— Търпението ти ще бъде възнаградено, скъпа моя. Ей сега. Оказва се, че свободните занимания на Хановър до голяма степен са същите като тези на Гранат, само че може би в по-големи национални мащаби. Той не е ръководил предизборната кампания на Кейти Уест, само че много я е подпомогнал с парите и с контактите си.
— Той е представител на друга компания за вдигане на коли — каза Харди.
— Отлично, Диз — облегна се Глицки и разпери ръце. — Дами и господа, позволете да ви представя „Бейшор Аутотау“, която до миналата сряда е била клиент на Пол Хановър.
Последва кратко мълчание, което Франи наруши с въпроса:
— Ти наистина ли смяташ, че това има нещо общо с убийството му?
— Не знам дали наистина вече си го мисля — поклати глава Глицки, — но със сигурност това е връзка, каквато повече или по-малко очаквах и се надявах да намеря.
— А сега след смъртта на Хановър какво ще стане с „Бейшор“? — попита Харди.
— Точно там е въпросът — обясни Глицки. — „Паркинги и пътно движение“, общинската служба, която контролира договора за „паяците“, вече ги е препоръчала като заместници на „Тау/Холд“, но решението трябва най-напред да бъде одобрено — заседанието е след десет дни — от нещо, което се нарича Общинска транспортна агенция, която има седем членове, четири от които зависят директно познайте от кого? — обърна се Глицки към съпругата си очаквателно.
Тя не го разочарова:
— Кейти Уест.
— Значи Кейти контролира връчването на договора — каза Франи.
Глицки кимна на всички:
— И той ще бъде даден на „Бейшор“. Разбира се, освен ако убийството на лобиста на „Бейшор“ не я накара да преосмисли приоритетите си.
— Това би обяснило личният й интерес към случая и нарушаването на стереотипната процедура — отбеляза Харди.
— И на мен ми хрумна — потвърди Глицки.
10
Първата съпруга на Пол Хановър, Тереза, беше властна и все още много красива жена на шейсет и две години. Хубавите скули и фейслифтингът спасяваха лицето й от бръчки, а заради уверената си походка и елегантните дрехи тя изглеждаше по-скоро като сестра, отколкото като майка на трите си зрели деца в стаята. Беше заела почетното място в голямото и удобно кресло за четене с отоманка до панорамния прозорец и оттам огледа семейството си, събрало се в претъпканата в момента дневна на сина й.