— Само че те не просто са умрели, някой ги е убил — обади се Мери.
— Разбира се, че ми е мъчно за баща ти — каза Тереза, — но по отношение на Миси мога да кажа само, че се отървахме.
— Мамо! — избухна Мери. — Боже!
— Какво? — сопна се Тереза. — Ако сте честни, знам, че всички си мислите същото. Слава на бога, че тази жена вече не е част от картинката. — Матроната огледа стаята, за да види дали някой ще дръзне да изрази несъгласие с нея. — Всички сме казвали по един или друг повод, че ни се иска тя да замине или просто да умре.
— Дори да е така, било е на шега, Тереза — обади се Катрин. — Не си ли съгласна?
— Да, разбира се. Просто исках да изтъкна, че всички съзнавахме каква опасност представлява тази жена за всички нас.
— Е, вече не — отбеляза Арън.
Тази истина накара цялото семейство да замълчи.
Уил беше на четирийсет и пет години, имаше атлетично тяло и обикновено красиво лице, което още не се бе отпуснало или сдобило с провиснала брадичка. Все още облечен с памучните си панталони и с бахамската си риза с къси ръкави, той седеше на леглото, когато съпругата му влезе в стаята, понесла купчина сгънато пране.
— Здравей — каза той.
— Здравей — отвърна тя с равна и механична прецизност.
— Как си?
— Добре съм, Уил. А ти как си?
— Добре съм.
За миг тя остана загледана в него. След това въздъхна и се запъти към скрина, остави купа с прането на стола до нея и отвори горното чекмедже. Беше с гръб към него.
— Значи нищо не хванахте, така ли? — попита.
— Нищо. Поне нищо съществено. Не е ли странно? Влезли сме на двеста мили навътре, все едно сме на половината път до Галапагоските острови, а няма никаква риба. Никога преди не съм се чувствал така изигран по време на тези пътувания.
— Колко души бяхте?
— На кораба ли? Само трима, плюс капитана и екипажа.
— Свестни ли бяха?
— Да, струва ми се. Както обикновено. Старите момчета. Тим и Том.
— Лесно се помни.
— Какво означава това?
— Нищо. Не обръщай внимание. — Тя затвори горното чекмедже и отвори следващото под него. — Иска ми се да се беше обадил. Ужасно безсилна се почувствах, че не мога да се свържа с теб.
— Съжалявам за това. Другия път ще го имам предвид. — Той се облегна на дъската на леглото. — За какъв мотив спомена тази вечер?
— Кога?
— Когато Арън попита защо си ходила да се срещаш с Пол онзи ден.
Тя застина неподвижно, въздъхна продължително, все още обърната с гръб към него. Бавно се извърна напълно, стиснала една от сгънатите му фланелки. Накрая леко поклати глава:
— Струва ми се, че просто се уморих да не знам в какво положение се намираме. Сол отива в колеж след малко по-малко от година, а той е първият от внуците. Говорих с Бет и с Мери и двете ме попитаха дали съм чувала нещо от баща ти, защото Софи и Пабло са малко след Сол. Затова реших, че ще е най-добре да отида и да пия вода направо от извора.
— Усукваше фланелката в ръцете си. — А след това, както чу, подхванахме и други теми.
— Миси.
— И други неща.
— Нагруби ли те?
— Малко. Не беше по-лошо от обикновено. Просто разговаряхме, може би съвсем леко поспорихме. Само че решението си е негово и ние наистина нямаме за какво да се борим. Освен това баща ти, за разлика от майка ти, ме харесва. Харесваше ме.
— Той харесваше привлекателни жени — сви рамене Уил.
— Същото се отнася за сина му. — Той потупа леглото до себе си. — Това ме подсеща, че тази вечер изглеждаш много привлекателна, особено за мъж, който е прекарал пет дни в открито море. Смяташ ли да дойдеш в леглото?
— Ще стигна и дотам. Обикновено го правя.
— Липсваше ми — каза той.
Тя прехапа устни, кимна мълчаливо, отново се обърна към скрина и пъхна смачканата фланелка в чекмеджето. Прочисти гърлото си и каза:
— Ще отида да видя как са децата — и излезе от стаята.
Заместник-прокурорът, който се занимаваше със случаите на палеж, беше Крис Роузън. Вече девет години бе прокурор, след като веднага след колежа по право бе работил една година като стажант при съдията от Върховния съд Лио Коморо. Целият си стаж като юрист бе прекарал в Съдебната палата на Седма улича и на Брайънт. Роузън цъфтеше в тази среда.
Старомоден и строг професионален обвинител, той смяташе, че никога не е виждал невинен човек в ареста. „Човек не изминава дългия път до ареста — а това е много дълъг път, повярвайте ми, — освен ако не е извършил престъпление — обичаше да повтаря. — Това е истината, винаги е била и винаги ще бъде, заклевам се в Бога“.