— О, не, нямах това предвид. Разбира се, че вярвам. Нали е бил застрелян преди пожара? Исках само да кажа, че досега не съм чул някой да е заявил категорично, че той е бил основната мишена.
— Имате предвид жената ли?
— Да. Нали тя е имала някак… може би не трябва да го казвам.
— Не. Говорете каквото искате. На този етап ме интересува всичко, което бихте могли да знаете.
— Е, не мога да кажа, че знам нещо. Просто тази… Миси, нали така?… Знаете ли, тя просто се появи един ден, а на следващия ден вече беше с Пол — свършен факт. Не че не беше красива, но някак не изглеждаше съвсем като… една от нас в известен смисъл. Може би говоря малко разбъркано.
— Значи мислите, че някой от миналото й може да е…
Гранат поклати глава:
— Не бога да кажа, че мисля нещо конкретно. Може би причината е, че е чужденка. Французойка, струва ми се. Във всеки случай, когато научих за убийствата, най-напред се запитах за произхода й и за враговете й, а не за тези на Пол.
Пол беше много харесван човек, всички го уважаваха. Не само тук, но и във Вашингтон, навсякъде. Той сближаваше хората и работеше изключително много на различни фронтове. Познавах го много добре, както сигурно знаете, и не мога да си представя някой да иска да му навреди, още по-малко пък да го убие. Просто не виждам смисъла.
— Значи първоначалното ви усещане е, че това има нещо общо с Миси?
— Повече, отколкото с Пол. Да.
— Това е интересно — облегна се назад Глицки.
— Знаете ли нещо за нея? Не че е моя работа.
— Не много — призна Глицки.
— Е — разпери ръце с дланите нагоре Гранат, — но идвате да говорите с мен. За Пол ли? Значи става дума за вдигането на автомобилите.
— Все пак трябва да се започне отнякъде — почти извинително каза Глицки.
— Да, разбирам. Така е. — Гранат се облегна в стола си, а ръката му остана изпъната, успоредно на редицата книги зад него. — Е, аз сигурно ще бъда първият, който ще признае, че в тази работа е малко напрегнато, макар че това ни най-малко не означава, че насилието е често използвано средство за преговори.
— Но не непременно нечувано.
Гранат поклати глава:
— Всъщност не ми е известно напоследък „Тау/Холд“ да са прибягвали до насилствени тактики. Това е една от причините, поради които ме ангажираха. За да направят нещата по различен начин.
— Но сега, след като кметът Уошингтън си отиде…
— Все още имаме кмет — усмихна се лобистът, — и градът все още има нужда от опитна компания, която да се справя с извозването на буксир. Въпреки онова, което сигурно сте чули, все още не е взето окончателно решение.
— Да, разбрах. Всъщност донякъде точно това имам предвид. Сега, след като Хановър е извън играта, „Бейшор“ се лутат…
Сухият смях на Гранат го прекъсна:
— Не бих казал, че се лутат. Тези хора никога не се лутат. Те са много опитна група предприемачи, които се опитват да си проправят път в бизнес, който според тях е доходоносен, но който не разбират напълно.
— Както го разбират от „Тау/Холд“.
Поредното кимване.
— Вярвам, че кметът гледа на нещата по този начин.
— Или пък някой от членовете на Общинската транспортна агенция.
— Или пък някой от тях, вярно е. Струва ми се, че трима вече са склонни да ангажират „Тау/Холд“.
— И аз така чух.
— Така че от моя гледна точка решението все още до голяма степен зависи от заслугите. Хората от Общинската транспортна агенция явно смятат, че ние — „Тау/Холд“ — трябва да останем, защото вършим добра работа въпреки някои проблеми, които сме имали.
Гранат замълча за момент и се наведе напред в креслото си.
— Трябва да разберете, господин началник, че който получи договора, ще има същите проблеми. Истината е, че те ще трябва да наемат същите хора, които ние използваме, за да управляват паркингите и да патрулират по улиците. Такава е действителността. Те няма да плащат на тези хора повече, отколкото им плащаме ние — не е възможно, ако искат да печелят. Значи и те ще използват същата работна сила, която ще върши същата работа на същата цена. Единствената промяна ще бъде името на работодателя и на няколко души на върха на пирамидата. Хората от „Тау/Холд“ поне бяха намерили повечето развалени яйца и знаят как да се пазят от тях. При „Бейшор“ ще бъде същото, каквото е сега, само че малко по-лошо заради кривата на опита наред с други неща. Възнамерявам да кажа това на хората от агенцията другата седмица и няма да се учудя, ако успея да убедя поне един от тях с простата логика на фактите.
— Особено сега, когато го няма Хановър да ви възрази.
За миг на Глицки му се стори, че забеляза искра в очите на Гранат, но дори да беше така, тя изчезна мигновено.