— Какво ще правят с тях в лабораторията?
— Ще изследват за петна от кръв. За следи от бензин.
— Това е налудничаво. Добре, вървете и търсете.
— Точно това възнамеряваме да направим, госпожо.
Двете й дъщери се разплакаха.
След като приключиха вътре и оповестиха намерението си да претърсят колата, семейството се разцепи. Децата нервно забъбриха, разстроени от нелепото претърсване на дома им. Всички се пръснаха — съпругът и съпругата, забеляза Кунео, отчуждени и почти без да си говорят.
Уил пиеше кафе и четеше сутрешния вестник на кухненската маса, а Катрин обяви, че иска да излезе навън с инспекторите. Просто не разбираше какво търсят. Кунео се изправи и се обърна към нея:
— Мирише все едно сте имали теч от бензин. Знаете ли нещо за това?
Тя се приближи, като внимаваше да стои далеч от него, наведе се над багажника и помириса.
— Усещам миризмата. Ще трябва да закарам колата на сервиз.
— Не сте ли забелязали миризмата преди това? — попита той.
— Всъщност не съм — отвърна тя. — Не отварям багажника много често.
Ръсел обаче опипваше мокета на дъното на багажника:
— Това не е теч, Дан. Тук е разлят бензин.
— Не! Това не е… — Катрин се спря. — О! — възкликна тя и закри устата си с ръка.
— Какво? — Кунео застана право срещу нея, примижал срещу слънцето и достатъчно близо, за да я притесни — прекрасно го съзнаваше. — О какво? — повтори той.
— Това беше преди две седмици — каза тя.
— Кое? — по лицето му беше изписано известно очакване. Пръстите и на двете му ръце се разперваха и свиваха.
Ръсел стоеше до бившия си партньор и внимателно следеше случващото се. Катрин Хановър, вероятно в търсене на някаква подкрепа, насочи думите си към него над рамото на Кунео:
— Беше преди няколко седмици — отново подхвана тя.
— Преди две или преди няколко? — попита Кунео.
— Какво?
— Първия път казахте „две“, а след това казахте „няколко“ — кое от двете?
— Не знам. Може би ще успея да си спомня.
— Не бързайте — каза Ръсел. Беше чернокож мъж с приятно лице с търпеливо изражение. — Разполагаме с цял ден, ако искате.
Катрин погледна първо единия, после другия:
— Може би трябва да се обадя на адвокат?
— Ако смятате, че ви трябва адвокат — каза Кунео.
— Имате право на това — съгласи се Ръсел.
— Смятате да ме арестувате ли? За убийството на Пол? Нямам нищо общо с това. Не знам нищо за него освен онова, което видях онзи ден. Това е всичко.
— Просто изпълняваме заповедта за обиск, госпожо — каза Ръсел. — Ако ви арестувахме, щяхме да ви четем правата.
— Значи не съм арестувана?
— Не, госпожо.
— Но бяхте започнали да ни разказвате откъде се е появила миризмата на бензин в колата ви преди две или може би повече седмици — подсети я Кунео.
— Да си помисля… Сигурна съм, че ще успея да си спомня. Добре беше… днес е събота… беше по-предната седмица. В понеделник, струва ми се.
— Значи по-скоро става дума за десет дни? — Ръсел се опитваше да помогне и да уточни деня.
— Нещо такова. Щях да взема Поли за нещо след училище, в момента не си спомням точно за какво — може би за час при зъболекаря. Минах покрай една кола, паркирана встрани от пътя — беше в Президио. Както и да е, до нея стоеше млада жена, направо момиче, и изглеждаше така, като че ли се надяваше на помощ, но не искаше да маха, за да спре някого. Затова спрях и я попитах дали е добре, а тя ми каза, че бензинът й е свършил.
Катрин се вгледа в лицето на Ръсел, след това погледна Кунео. Въздъхна и продължи:
— Имаше в багажника си туба, затова се качихме в моята кола и аз я откарах до една бензиностанция, където напълнихме тубата и я пъхнахме в багажника ми, върнах я до колата й, но когато стигнахме там, установихме, че тубата се беше катурнала и беше протекла малко.
— Малко значи — каза Кунео.
— Стори ми се малко.
Той се наведе и прокара ръка по мокета. Помириса ръката си, както беше направил и Ръсел. Междувременно Ръсел пристъпи крачка напред:
— Каква беше колата? — попита той.
— Коя кола? А, нейната ли? Бяла.
— Това е цветът, госпожо, не марката — каза Ръсел. — Каква марка беше колата?
Катрин затвори очи, напрегна лице и после му отговори:
— Струва ми се, че беше някаква спортна кола. Почти сигурна съм.
— Да си спомняте регистрационния номер?
— Не. Не знам дали изобщо го погледнах.