— Които биха искали да я убият?
— Може би.
— Това би било твърде преувеличено — поклати глава мъжът. Позамисли се малко и каза: — Освен ако не е имала друг преди Хановър.
— Имате ли усещането, че е имало.
— Не. Просто тя беше… — погледна той през рамото си. — Не искам Маги да ме чуе, само че тя беше невероятно привлекателна жена. Хората от екипа ми се сменяха, за да работят в къщата и да могат да я видят. Ако е зарязала някой тип заради Хановър, мога да допусна той да е искал да си го върне и на двамата.
— Тя или Хановър споменавали ли са нещо, което да ви наведе на такава мисъл?
— Не. Не сме разговаряли на лични теми. Те ми бяха клиенти, това е. Не бяхме от една и съща социална среда. — Той посочи с жест наоколо: — Както вече сигурно сте се досетили.
Дизмъс Харди слезе по стълбите след необичайна за него дрямка в събота следобед и откри Ейб Глицки в кухнята си да помага на Винсънт да нареже зеленчуци върху една дъска на плота. Двамата работеха мълчаливо до бързо смаляващата се купчина домати, лук, чушки и бамя. Когато застана на вратата, Ейб Глицки погледна към него и каза достатъчно високо, за да го чуе:
— Ето го, Вин, ще ти кажа по-късно.
Харди се приближи към сина си и сложи ръка на рамото му.
— Казвал ли съм ти индианското име на чичо Ейб, Вин?
— Индианското му име ли?
— Танцуващият с вълци и други подобни, нали се сещаш, фраза, която запечатва най-характерното за един човек. Ейб е Хора, които не се смеят. Защо ли? Защото винаги е заобиколен от хора, които не се смеят. Само че все пак смятам проливането на истински сълзи за малко преувеличено.
— Заради лука е — обясни Винсънт.
— Всички така казват — каза Харди и метна парче домат в устата си. — Какво правите, момчета?
— Супа от бамя — обясни Вин. — Трябва ми за училище в понеделник и исках да пробвам.
Харди стисна рамото на сина си:
— Обичам това момче. Направи я люта.
— Мисля да се обадя на Трея и да поканя и нея — каза Глицки.
— Ще бъде чудесно, защото обичам жена ти дори повече, отколкото обичам теб, само че нали скоро ни бяхте на гости? Струва ми се, че беше вчера?
— Наистина беше вчера. Може би просто трябва да се пренесем у вас, понеже така и така прекарваме много време тук. Ще си спестим доста пари от наема. Освен това, Вин, ще натрупаш достатъчно опит с малки деца, който ще ти потрябва по-късно, когато имаш собствени деца.
— Аз няма да имам деца.
— Разбира се, че ще имаш.
— Не, няма. Аз ще бъда богат ерген.
— Благородно призвание — отбеляза Харди. — А как смяташ да забогатееш?
— С лотарията.
— От теб го е прихванал — стрелна Харди с поглед приятеля си. — Възрастните хора в тази къща не играят на лотарията. И знаеш ли защо? Защото ние умеем да работим с цифри, а лотарията е изпитание за хората, които не се справят с математиката. Струва ми се дори, че съм ти споменавал за това и преди.
— Не слушай баща си, Вин. През няколко седмици има печеливш от лотарията, така че имаш не по-лоши шансове от всички останали.
Харди изпепели Глицки с поглед и каза:
— Жал ми е за теб! — сетне погледна към сина си: — Имаш ли резервен план как да забогатееш?
— Ако нещата се закучат, винаги мога известно време да бъда кинозвезда.
— Ето това е то — гордо каза Глицки. — План Б е готов.
— Само че обикновено кинозвездите не се ли изключително привлекателни? — попита Харди.
Вин погледна Глицки и изсумтя театрално:
— Дълбоко ме нарани.
— Чух.
— Непрекъснато го прави. Не ми е останало никакво самоуважение.
Харди спря, както гризеше една червена чушка:
— Ще оживееш, обещавам ти. Дори не знаех думата самоуважение, когато бях дете.
— Това не са ли две думи? — попита Глицки.
— Сложна дума е — обясни Вини. — А татко не я е знаел като дете, защото думата е измислена едва през Ренесанса.
Харди прикова смразяващ поглед върху сина си, след това каза:
— Жалко, че индианското име на Ейб вече е заето. — След това насочи вниманието си към Глицки. — За момент коравосърдечно ще изоставя обсъждането на бъдещите планове на сина си за богатство и световна слава, за да те попитам какво всъщност търсиш тук?
Глицки остави ножа си на масата:
— Тази сутрин разговарях с Гранат за бизнеса с вдигането на автомобили. И понеже така и така бях наблизо, реших да се отбия, понеже снощи ми се стори, че това те заинтригува. Той твърди, че никой от познатите му не би си помислил дори да прибягва до насилствени методи, за да постигне деловите си цели. Мисля, че това бяха точните му думи.