Тя потупа ръката му върху рамото си:
— Много се радвам.
— Добре, това го изяснихме — обади се Глицки. — Сега трябва да изоставиш Катрин.
— Точно това възнамерявам да направя.
— Хубаво. За малко да се притесня.
— Е, не искам да ви притеснявам повече, и двамата — стисна той отново рамото на Франи, — само че мисля да се срещна с нея тази вечер. Тя има нужда от помощ, при това веднага. — Харди седна до Франи. — Тя е съсипана, мила. Разплака се по телефона. Не знаела на кого другиго да се обади. Трябва да се срещна с нея само този път. Беше отчаяна.
— Не е нужно да ходиш ти — каза Глицки. — Изпрати някой от питомците си.
— Опитвал ли си се да намериш някой питомец в събота вечер, Ейб? Освен това тя потърси мен. Може би ще успея да я поуспокоя. Познавам я.
— Познавал си я преди — скастри го Ейб. — Вече не я познаваш. — След това се обърна към Франи: — Ти му кажи. Той е глупак.
— Той сам взема решения, Ейб. Сигурно си го забелязал.
Харди я целуна по бузата и се изправи.
— Съжалявам. Знам, че е събота вечер, но тя наистина е в тежко състояние, Фран. Няма да се бавя.
Тя го потупа по ръката:
— Ще се справя. И бездруго щяхме да вегетираме с някой филм.
Глицки също се изправи:
— Не допускай да те наеме.
— Това не влиза в плана. Ще я успокоя, ще й дам някои съвети как да прекара уикенда, като например да не разговаря повече с ченгета, след това ще преценим какво е положението.
Харди нямаше как да не забележи, че изминалите години не са се отразили особено на Катрин. Когато я видя, първата му реакция беше да си помисли, че това наистина не е честно. Тя поддържаше тялото си в страхотна форма, лицето й, което винаги бе било най-красивото нещо в нея, бе станало още по-интересно и привлекателно, отколкото, когато бяха на осемнайсет години. Няколкото бръчки около очите й придаваха опитен вид, веселост и може би известна мъдрост. Гладката кожа, решителната брадичка, добре очертаните скули и волевият нос правеха лицето й желано за корицата на което и да е списание. Изглеждаше на възрастта на Франи, но той знаеше, че е с дванайсет години по-голяма от нея.
Катрин отвори вратата и той трябваше да си наложи да не направи коментар за това колко е привлекателна — коментар, който макар и верен, щеше да бъде неуместен.
Освен това не беше сама.
— Това е съпругът ми Уил, синът ни Сол, Поли и Хедър. Това е господин Харди. — Тя обясни на децата: — Той ще ми бъде адвокат известно време, докато се изясни цялата тази работа с полицията. Надявам се да не отнеме много време.
Едва пристъпил прага, Харди се оказа притиснат, изправен пред две от характерните й черти, които внезапно си спомни, че бяха станали причина за раздялата им преди толкова много време. Първата се прояви чрез присъствието на семейството й. По телефона Харди бе останал с почти твърдото убеждение, че Катрин е сама у дома и е изпаднала в паника. Че няма към кого да се обърне, със сигурност не и към съпруга и към най-близките членове на семейството си. А ето че сега я заварваше едва ли не в обятията им и Харди се почувства донякъде засегнат, че е бил принуден да зареже собственото си семейство в събота вечерта, защото е смятал, че става дума за спешен случай, когато всъщност Катрин просто се бе държала твърде театрално и бе пропуснала да каже цялата истина — лъжата на страхливеца.
А и това, че побърза веднага да съобщи, че той е адвокатът й. Много добре си спомняше — тя и преди правеше предположения и прибързани изводи, защото беше убедена, че хората биха искали да направят съответното нещо заради нея, каквото и да е. А тя беше толкова желана, че това обикновено бе вярно. Да правиш каквото иска тя, вместо каквото искаш самият ти беше малка цена, за да бъдеш с нея, защото с Катрин животът беше толкова хубав!
„Нямаше да ходим на мача, Дизмъс. Казах, че бих искала да отида на кино. Просто предположих, че…“
Освен това той не й беше казал, че ще стане неин адвокат, макар че тя очевидно бе допуснала точно това. Защо да не стане? Всъщност съвсем съзнателно бе избегнал да направи подобно встъпление или да обещае нещо такова.
Само че Поли изчурулика и прогони мислите му:
— Наистина ли си бил гадже на мама?
Харди отби атаката:
— Много отдавна в училище. Бяхме добри приятели. — Погледна към нея за потвърждение, че това е и нейната версия за събитията и получи в отговор съвсем леко кимване.
След това съпругът й Уил пристъпи към него и се ръкува.
— Благодаря ви, че наминахте. След обиска тази сутрин не знаехме какво да правим. Очевидно нещата са се задълбочили повече, отколкото предполагахме, но как е възможно да смятат, че Катрин… — той поклати глава и рязко замълча.