— Сигурен съм, но защо точно този ден? Имаше ли някаква промяна? Пол и Миси да са преместили по-напред датата на сватбата си или нещо такова?
Тя разклати чашата, преди да го погледне:
— Може би просто нещата се трупаха и изведнъж ми се е приискало да бъда сигурна. И…
— И в момента пробваш как ми звучи този отговор?
Тонът му — неочаквано остър — я стресна. Стрелна го с поглед и бързо си пое дъх.
— Не, не, не правя нищо такова.
— Значи нямаше никаква причина? Нищо, което да отличава деня от всички останали?
— Например?
— Ами например фактът, че съпругът ти не е в града — сниши глас Харди.
— Той беше заминал на риболов на юг.
— Така ми каза и по телефона по-рано. Може би ти е останало малко повече време, за да се замислиш над въпроса с парите.
— Точно така.
— И изведнъж ти се прииска да узнаеш какви са плановете на Пол?
— Да — вирна брадичката си тя. — Не ми ли вярваш?
— Просто ти задавам въпроси и слушам как ми отговаряш, Катрин. Какви са отношенията ти със съпруга ти?
— Нормални. — Отбранителността й вече се долавяше безпогрешно. — Всичко е наред.
— И нямате проблеми?
Пауза и след това:
— Всички имат проблеми, Дизмъс. Никой не е съвършен.
— Не съм твърдял подобно нещо. Просто питах за теб и Уил.
Погледът й се плъзна към вратата, след това право към лицето на Харди.
— Не сме много добре.
Той се приведе към нея и каза едва чуто:
— Катрин, все още никой не те е обвинил. Може би изобщо няма да го направят. Освен това сигурно си напълно, истински невинна…
— Невинна съм. Не съм направила…
Той вдигна ръка:
— Само че ако те арестуват, ако се стигне до процес заради тези убийства, няма да имаш никакви тайни. Всичко излиза наяве. А да те изненадат в съдебната зала е възможно най-лошото нещо, което можеш да си представиш. — Той отпи от кафето си. Когато отново заговори, тонът му беше по-мек: — Но, както казах, все още няма никакви обвинения. Тази вечер само разглеждаме някои възможни непредвидени случаи. Засега ще оставим въпроса за двама ви с Уил. Да поговорим за Пол Хановър. Знаеше ли, че той е имал пистолет?
— Разбира се. Всички знаехме.
— А къде го държи?
— В тайник в таблата на леглото си.
— Зареден?
— Да. Споменавал го е неведнъж през годините. Много обичаше да дразни дъщерите си, понеже те смятат, че оръжията са опасни.
— И имат право — отбеляза Харди. — Но ти знаеше къде Пол държи пистолета си, така ли? Хората знаят това и биха го заявили в съда?
— Не беше семейна тайна.
— Значи става дума за членовете на семейството?
— Да.
— Смяташ ли, че ще свидетелстват срещу теб, ако се стигне дотам?
Въпросът очевидно я изненада. Тя огледа познатата обстановка в кухнята си, сякаш внезапно виждаше всичко в различна светлина.
— Ами не. Мери няма да го направи, струва ми се. Доста сме близки. Не мога да си представя, че Бет или дори Тереза…
— Кои са Бет и Тереза?
— По-голямата сестра на Уил и свекърва ми. Не са най-любимите ми хора и вероятно чувството е взаимно, само че какво толкова, че съм знаела къде Пол е държал оръжието си? Те също знаеха.
Харди престана да си води записки и вдигна глава:
— Обаче те не са били в дома му няколко часа, преди да го застрелят. Нали така?
— Не, не са били там. Искам да кажа, не знам със сигурност, но…
— Не се притеснявай за това — махна с ръка той. — Ако нямат алиби, полицията скоро ще го узнае. Сещаш ли се за някой друг?
— Кой например?
— Не знам. Каза, че Мери не би свидетелствала против теб. Останах с впечатлението, че се канеше да кажеш, че Бет или Тереза биха могли да го направят.
— Не съм казала подобно нещо!
— Да, знам, че не си.
— Не се и канех да го кажа!
— Добре.
Той изчака тя да овладее чувствата си.
— Тук не става въпрос за семейството — каза тя най-сетне. — Става въпрос за Кунео.
— Не е така — възрази Харди, — всичко има значение. — Харди се приведе леко напред и каза тихо и донякъде напрегнато: — Може би не искаш да говориш за това сега, но всички останали от семейството ти имат същия мотив като теб и ако някой от тях не те харесва и ти бъдеш обвинена, те може да се окажат в изключително изгодна позиция да ти навредят и в същото време да защитят себе си. Ако причината за всичко са парите на Пол, както ми се струва, значи става дума и за техните пари. Ясно?
— Добре. Извинявай.
— Няма защо да ми се извиняваш. Нормално е да се опитваш да защитиш семейството си. Всъщност ако не го беше направила — подсмихна се той, — щях да си помисля, че има нещо съмнително.
Лекото разведряване й помогна да се поотпусне.