— Много се радвам, че ти се обадих.
Той кимна, издиша леко и почука с писалката си по листовете:
— Така. Да поговорим за случилото се, след като си тръгна от къщата на Пол онази вечер.
— Добре. Какво те интересува?
— Всичко, като се започне от това колко е бил часът.
Тя се облегна назад и облегна лакти върху масата.
— Малко след четири, сигурно към четири и половина.
— И какво направи? След като си тръгна.
Срещна погледа му, бързо отмести очи и преглътна. Замълча за миг.
— Дойдох си у дома, Дизмъс. Право тук.
Харди внезапно си припомни за времето, когато тя бе излизала с друг младеж. Беше го погледнала право в очите и дори бе преглътнала по същия начин, когато бе отрекла — а след това бе му признала всичко и го бе помолила за прошка.
Очакваше едва ли не и сега реакцията й да бъда същата, докато я чакаше да отрече тази очевидна лъжа. Само че този път тя запази самообладание и срещна погледа му. Той си отбеляза наум да се върне отново на въпроса къде е била, след като си е тръгнала от дома на Пол, и продължи да разпитва:
— Децата бяха ли тук, когато се прибра? — колебливо й се усмихна той. — Наистина се надявам да ми отговориш утвърдително на този въпрос.
— Иска ми се да можех, но не бяха тук.
Отговорът никак не допадна на Харди и сигурно си бе проличало, защото тя побърза да обясни:
— Мога да ти покажа на календара си. Няма нищо страшно. В сряда всички имат по нещо в училище поне до пет или шест часа. Сол свири с групата. Поли участва в училищната пиеса, а Хедър прави годишника. Тя му е редактор. И понеже всички знаехме, че вечерта Уил вече ще е заминал, аз им казах, че може тази вечер да не готвя, а да наваксам със сметките. Затова им предложих да се срещнат в училище и да отидат някъде да хапнат пица.
— Така ли са направили?
— Да, допускам. Не съм ги питала.
Харди си пое дъх:
— Значи ти си била сама у дома, занимавала си се със сметките и си гледала телевизия, докато не си видяла пожара по новините?
— Точно така — приведе се тя напред. — Не бях там, в къщата на Пол, Диз. Бях си тук. Цялата вечер, преди да изляза.
— Добре, макар че не би било зле да можехме да го докажем. Обади ли се на някого? Да си излязла да вземеш малко захар назаем?
За малко лицето й светна:
— Обадих се на Мери, снаха ми. Исках да й предам какво ми е казал Пол.
— Това е добре. Към колко часа?
— Веднага щом се прибрах. Трябваше да споделя с някого.
— Добре, ами по-късно?
— Кога например?
— Към пет, шест, седем?
Тя поклати глава:
— Просто си стоях тук, размотавах се, хапнах нещо. Някой от съседите може да ме е видял да се прибирам или пък да е забелязал колата на алеята.
— Това би помогнало, но да не се надяваме много. — Позамисли се и каза: — Значи всъщност нямаш алиби.
— Гледах телевизия. Имам сателитна чиния. Може би има начин да се докаже, че съм я използвала.
Харди си отбеляза и реши да изостави тази тема, за да се заеме с друга, която можеше да се окаже още по-опасна.
— Добре, Катрин. Сега това наистина няма да ти хареса. По някакъв начин да си съблазнявала инспектор Кунео?
Тя здраво стисна челюсти:
— Не, не съм.
— Защото той ще каже, че си го направила.
— Така и допускам.
— Но ти не си направила нищо, което той би могъл да сметне за някаква сексуална покана?
— Дизмъс, моля те!
Той вдигна ръце.
— Трябваше да попитам. Няма да е много забавно, ако той разполага с нещо, което би могъл да пусне на евентуален процес.
— Хайде да не споменаваме повече думата процес, става ли? — Поклати глава. — Не, нямаше нищо такова.
— Защото от това, което чух тази вечер, той не разполага с почти никакви улики. Освен ако не намери по дрехите ти неща като следи от барут или бензин, което няма да стане, нали?
— Не.
— Добре тогава. Значи най-вероятно се случва точно онова, което ти каза. Че той е научил за обвинението ти в сексуален тормоз и…
— Но аз не съм пускала оплакване! Не съм предприемала никакви мерки.
— Напротив, казала си на шефа му. Кунео ми се струва истински негодник, че дори и по-лошо. Затова сега си е издействал заповедта за обиск само за да те тормози и да ти покаже, че макар да си го прескочила, той не е отстранен от случая, че все още има власт и че е най-добре да не предприемаш нищо против него.
Тя дълго размишлява над думите му.
— Е, в известен смисъл новината е добра, предполагам — каза тя. — Това означава, че те всъщност не смятат, че съм убила Пол. Просто са ми бесни.
— Може и така да е — съгласи се Харди, — обаче не подценявай вбесените ченгета, защото те могат ужасно да ти вгорчат живота.