— Добре, вече няма да говоря за тормоз. Той ще види, че съм го разбрала и ще ме остави на мира.
— Да се надяваме — каза Харди, — да се надяваме.
13
Малко след девет часа сутринта на следващия ден семейството на Глицки в разширен състав седеше на слънце на една от шестте маси на открито на тротоара пред „Лио Бийнс енд Лийвс“ — съществуващо от трийсет години кафене и магазинче за деликатеси в най-високата точка на Филмор Стрийт, точно преди да започне стръмно да се спуска към пристаните. Ейб и Трея си бяха поделили киш с пушена сьомга и пиеха чай, докато Рейчъл блажено си похапваше печена кифличка и парче филе от сьомга, седнала на коленете на дядо си Нат, който се опитваше да държи лекция на сина си:
— Ейбрахам, чуй се какво казваш и ще получиш отговора. Ти си заместник-началник на инспекторите. Този негодник Кунео е само инспектор, което го прави твой подчинен. Прав ли съм?
— Формално погледнато.
Нат бе близо осемдесетгодишен, но умът му беше достатъчно остър, че вече да е решил тазсутрешната кръстословица в неделния брой на „Ню Йорк Таймс“. Той погледна заговорнически към Трея:
— Ще ми вика „формално“. — След това се обърна към Ейб.
— Какво му е формалното. Просто му отнеми случая.
— И как да го направя, татко?
— Не знаеш ли как? По-висок си по чин и кметицата е на твоя страна. Просто го направи.
— И защо? Защото не го харесвам?
— Има и по-лоши варианти, уверявам те — сви рамене старецът. — Ако нищо друго не успее…
Трея се намеси в защита на съпруга си:
— Но Ейб не може да го направи без причина, Нат. Трябва да го обвини във възпрепятстване на работата или дори в неподчинение…
— Или в онази сексуална история. Какво ще кажете за това?
— И това не може, ако няма доказателства — каза тя.
— А понеже нашата свидетелка — да не кажа заподозряна — отказа да подаде оплакване, доказателства най-вероятно няма да има — обясни Глицки. Все си залък от киша и го прокара с глътка чай. — Както и да е, дори да изтъкна някаква причина и да го изгоня от разследването, той просто ще се оплаче на полицейския профсъюз и най-вероятно ще спечели, защото случаят първоначално е бил възложен на него, а аз съм се намесил. Така ще сметне профсъюзът, гарантирам ти. Имаме едно свястно ченге, което си гледа работата, спазва правилата и внезапно се появява голямата клечка, несъмнено с политически мотиви… — Сви рамене. — Нали разбираш накъде ще се обърнат нещата.
— Но това няма никакъв смисъл — каза Нат.
— Добре, а ти какво смяташ? — попита Трея.
— Точно това. Всичко е наопаки.
— Татко, изоставаш от времето. Вече е старомодно нещата да имат смисъл. Градът има по-неотложни проблеми от това да се тревожи кое е смислено.
Нат отново се обърна към сина си:
— Значи твърдиш, че трябва да работиш с него? С този Кунео?
— Не, не съвсем. Вече опитах, а той явно не прие.
— И какво ти остава? Да се откажеш от случая?
— И това не мога да направя.
— Тогава?
— Ще играя неговата игра.
— А тя каква е?
— Да не обръщаш внимание на другия. Ще си върша моята работа. Събирам доказателства, проследявам улики. Разследвам. Може да открия нещо, което съм пропуснал.
— Няма да се учудя, ако той напълно е оплескал нещата — каза Трея.
Глицки отпи от чая си и кимна:
— Това ще ми дойде добре и никак не би ме учудило. Само че той очевидно е успял да си издейства заповед за обиск, значи е разполагал с достатъчно улики, за да убеди съдията. Във всеки случай, той се опитва да ме отстрани, действа бързо и вероятно необмислено и е възможно доказателствата да не подкрепят теорията му. Доколкото ми е известно, не подозира за „Тау/Холд“ и за другите дела на Хановър. Дори за останалите членове на семейството. Има твърде много неща, а Кунео разглежда само една част от тях, при това тя просто сама му се е натикала в ръцете. Обикновено нещата не се получават така.
Глицки за пръв път посещаваше резиденцията на кмета — четириетажна къща от кафяв камък в характерен за източното крайбрежие стил, на няколко пресечки от хребета на Ноб Хил, близо до катедралата и до хотелите „Феърмонт“ и „Марк Хопкинс“.
Беше позвънил на Кейти Уест и я бе попитал дали може да се отбие за няколко минути, затова тя го очакваше и лично му отвори вратата. Носеше бледожълта делова блуза, пола от стилен кафеникав туид и ниски обувки и Глицки остана с впечатлението, че сигурно се кани след малко да излезе на някоя от безбройните срещи, от които се състоеше животът й. След като го поздрави сърдечно, тя го поведе през къщата навън към приятна градина и вътрешен двор с червени тухли, в който имаше кръгла маса и чадър, малък фонтан, който бълбукаше от една добре поддържана цветна леха, басейн с топла вода и голямо зидано барбекю. Околните къщи, които бяха високи колкото къщата на кметицата, придаваха на мястото изискано усещане за уединение, а една просека през съседните задни дворове пускаше слънчевите лъчи.