— Съжалявам — промърмори тя. — Толкова съм изморена.
Пет минути по-късно вече лежеше завита в затъмнената им спалня. Глицки затвори вратата към коридора и се върна в дневната. Там направи няколко крачки към вестника си, обаче спря, все едно някаква физическа сила пречеше на движенията му. Застана в средата на стаята, отпуснал ръце от двете си страни. Затвори очи, изпусна въздух и си даде сметка, че е задържал дъха си. Не долавяше никакъв шум, дори от улицата през отворения прозорец. Отново си пое дълбоко дъх. И пак. Затвори очи.
Мина може би минута. В къщата цареше характерния за неделя следобед покой.
Когато отвори очи, огреният от слънцето квадрат се бе уголемил и сега покриваше целия диван и няколко сантиметра от пода. Даде си сметка, че колкото и да бе нетипично за Сан Франциско, в стаята е необичайно горещо. Отвори входната врата, за да стане малко течение, след това се приближи към хладилника, извади бутилка студен чай и изпи половината на един дъх.
Стаята на синовете му, докато живееха при тях, се намираше в дъното на коридора, от другата страна на къщата спрямо собствената му спалня. Сега стаята на най-малкия му син Оръл бе станала спалня на Рейчъл и застанал пред вратата, Глицки внимателно завъртя топката и се надвеси над леглото й — всъщност детско креватче с вдигната преграда. Тя спеше здрав сън, изтегната по гръб, дишаше равномерно и дълбоко и той просто не устоя на изкушението да сложи длан върху гърдите й. Тя не помръдна. Усети как нещо вибрира на колана му, някой го търсеше по пейджъра. Не разпозна номера веднага и отначало понечи да го пренебрегне, да дочете неделния вестник и може би да подремне като всички останали.
Само че вместо това отиде в кухнята, взе слушалката на стенния телефон и набра изписания номер.
— Ало.
— Обажда се Ейб Глицки. Търсихте ме по пейджъра. Кой е?
— Дан Кунео. Трябва да поговорим за Катрин Хановър.
Помощник-прокурорът Крис Роузън нямаше нищо против да го търсят по работа у дома в неделя вечер, още по-малко, ако го безпокоеше инспектор от отдел „Убийства“ във връзка с голямо дело. Живееше в малка едноетажна самостоятелна вила в жилищните постройки в Емървил, от другата страна на залива на Сан Франциско, на не повече от десетина километра от къщата на Кунео в Аламеда. Дългият ден на инспектора в града беше приключил и двамата мъже бяха решили да се срещнат в бара на „Спенгърс Фиш Грото“, близо до магистралата в Бъркли.
Пристигнаха почти едновременно. Докато си поръчат напитките — мястото беше претъпкано и отне известно време, — Кунео беше успял да му разкаже за последното развитие на събитията. Трима свидетели категорично бяха разпознали по снимката Катрин Хановър като жената, която, първо, беше купила бензин от бензиностанцията „Валеро“ в туба и второ, бе излязла от къщата на Хановър половин час преди пожара. Кунео беше занесъл пробата от мокета от багажника на колата на Катрин Хановър направо на инспектор Арни Бекер, тъй като в полицейската лаборатория вероятно нямаше да могат да я обработят по-рано от седмица. Бекер имаше свободен достъп до спектрометрите на пожарната и бе установил, че бензинът в багажника й наистина е „Валеро“, същият като този, който бе предизвикал пожара. Той лично бе обработил панталона й и макар да не бе открил следи от кръв, беше оставил дрехите в полицейската лаборатория и се надяваше там да намерят нещо важно.
Докато Кунео говореше, Роузън мълчаливо отпиваше от скоча си. Когато Кунео свърши, той направи знак на сервитьорката да им донесе по още едно питие и каза:
— Не ме разбирай погрешно, Дан. Нищо не искам повече, отколкото да напреднем по този случай, само че трябва да признаеш, че не разполагаш с много доказателства.
Кунео беше подготвен за това:
— Не съм и очаквал много. Пожарът е унищожил всичко. Само че тя отрича да е била близо до дома на Хановър, а един от свидетелите ми твърди обратното. В същия ден е купила бензина от близката бензиностанция. Направила го е, Крис, кълна се в бога.
— Не казвам, че не ти вярвам. — Прокурорът постави чашата си в средата на салфетката. — Последния път ти спомена за някакъв мотив, но не говорихме подробно.
Отне малко време, докато Кунео му разказа всичко. Освен че сутринта бе работил за издаването на заповедта за обиск и по разпознаването от страна на свидетелите, през последните два дни той бе разговарял с всички останали членове на семейството на Пол Хановър освен със съпруга на Катрин и бе установил, че те до един са много разтревожени от евентуалната промяна на наследниците.
Онова, по което Катрин се отличаваше от другите роднини, бе, че онзи ден бе ходила в дома на Пол, за да „изяснят нещата“.