— Това бяха собствените й думи от първата нощ, когато разговарях с нея на мястото на пожара — „да изясним нещата“. Една от сестрите и свекървата са я чули да казва същото. А сега знаем, че е била в къщата не само следобеда, както признава, а и по-късно, непосредствено преди пожара.
— Някой да я е виждал да влиза вътре с тубата с бензин?
— Не още, не.
— Или да върви с нея?
— Оставила я е в къщата. Арни Бекер донесе в участъка тубата и други неща от къщата.
Една от най-досадните, но и най-важните задачи на инспекторите по палежите бе след потушаването на пожара да пресеят пепелта и развалините в радиус от метър, метър и половина около трупа и да сортират всичко — изгорели и почти унищожени останки от мебели, подове, стени, дрехи, уреди, дреболии, бижута, — докато не идентифицират всеки предмет дори да е с големината на главичката на кибритена клечка, за да проверят дали няма отношение към разследването им.
— Няма отпечатъци, ако на това си се надявал.
— Надявах се — намръщи се Роузън. — Нещо друго?
— Да. В деня след пожара, след като бяхме разговаряли на самото място…
— Чакай малко. Тя е била там по време на пожара? Не разбирам.
— Тогава разговарях с нея за пръв път.
— Добре, продължавай.
— Каза ми — тогава, по време на пожара, — че е чула кавга между Пол и Миси, опитваше се да подготви почвата за историята с убийството и самоубийството. На следващия ден отидох в дома й, но тя вече знаеше, че сме изключили тази възможност. Не само това, заяви, че с нещата, които ми е разказала, уличава себе си и че го съзнава. И знаеш ли какво е направила?
— Кажи ми.
— Обадила се е на Глицки — нали го познаваш, заместник-началника — и му се оплакала, че съм упражнил сексуален тормоз. — Той вдигна ръка: — Отговорът е „не“, ни най-малко. Само че казала на Глицки, че не иска повече да разговаря с мен.
— Какво й е отговорил Глицки, след като е спрял да се смее?
— Чакай, сега стигаме до най-хубавата част. — Питиетата им пристигнаха и двамата мъже вдигнаха чашите си. — Глицки дойде при мен и ми каза, че отсега нататък ще работи по случая заедно с мен…
— Лично ли?
— Лично. Кметицата го помолила.
Кунео успя да привлече цялото внимание на Роузън.
— Какво? Защо?
Кимване:
— Озадачен си, нали? Каза ми, че отсега нататък той ще разпитва Катрин Хановър. Опитвал се да ме предпази от обвинението в сексуален тормоз.
— Значи тя е подала оплакване?
— Смешното е, че е решила да не го прави. — Кунео отново отпи от чашата си. — Чакай, нататък е още по-забавно. Така Глицки и Кейти Уест се оказват по някакъв начин свързани с Катрин Хановър и аз започнах да се чудя. Опитаха се да ме отстранят, когато тя привлече вниманието ми. Дойдох при теб в петък, взех заповед за обиск и започнах да ровя малко. И накрая, преди няколко часа, се обадих на Глицки, за да го държа в течение, както ме помоли. Разказах му с какво разполагам — за скапания бензин, за мотива, за двете положителни разпознавания, затова, че Катрин е излъгала кога и къде е била. Тя е човекът. Казах му, че трябва да ти го съобщим и да я изправим пред голямото жури, преда да изфиряса от града.
— И той какво отговори?
— Каза, че не е добра идея. Било твърде прибързано. Нямали сме никакви доказателства, все още имало много въпроси. Не трябвало да правим прибързани заключения. Освен това, трябвало да знаем, че — и това е любимият ми момент…
— Кое?
— Тя си била наела адвокат. Познаваш ли Дизмъс Харди?
— По име.
— Знаеш ли какво? Той е приятел на Глицки. Двамата заедно са били ченгета. — Кунео допи питието си и се облегна доволен, като барабанеше с пръсти в такт с оркестъра. — Знаеш ли, Крис, тук не става въпрос само за хубав случай на двойно убийство. Тук става дума за огромен заговор между тези приятелчета, който стига чак до кметицата. В града се вихрят политически игри и тези са затънали до гуша в тях. Искаш ли да ти кажа мнението си? Само между нас. Нещата не започват с Хановър. Бас ловя, че започват още когато беше убит Бари Джърсън.
— Имаш предвид лейтенант Джърсън?
— Предишният ми шеф, да. Страхотен човек.
— Мислех, че е загинал в някаква престрелка. Като че ли беше свързано с някакви руски банди.
— Може би. Те искат версията да е такава. Само че цялата бъркотия не беше разследвана, поне не внимателно. Ето ти един интересен факт — един от типовете, които загинаха при престрелката заедно с Джърсън, се казваше Джон Холидей и по онова време го издирвахме за убийство. Познай кой му беше адвокат?
— Сигурно Харди.