Той кимна:
— Изглежда много добре. Само че знаеш ли, тази сутрин вече обсъдихме въпроса с фантазиите. Ти си моя и аз съм твой. Това е.
— Да, обаче ти се удава случай, в който можеш да помогнеш на човек, който ти е близък и когото смяташ за невинен, да спечелиш половин милион долара или повече от сделката и в същото време ще съсипеш професионално човек, който се опитва да навреди на теб и на Ейб. Как мога да те помоля да не се заемеш със случая?
Харди остави чашата си, пресегна се и придърпа жена си към себе си.
— Просто трябва да кажеш: „Диз, бих предпочела някой друг да се заеме с това дело“.
— Няма да го направя.
— Е, ти решаваш, Флейвършам. — Харди цитира любима на семейството реплика от филмчето на Дисни „Великият мишок детектив“. — Аз също все още не съм взел решение.
— Не можеш да й откажеш, ако се нуждае от теб.
— Някой друг би могъл да я защитава.
— Но дали толкова добре като теб?
— Ами…
— Между нас казано — прекъсна го Франи и добави: — малко е страшничко.
Непосредствено до главното фоайе в кантората на Харди на Сътър Стрийт се намираше заседателната зала, която наричаха Солариума. Тя беше пълна с пищна зеленина — каучукови дървета, папрат и какво ли още не. Един от съдружниците дори беше донесъл подобно на секвоя дърво в огромна саксия. Стеблото му беше трийсетина сантиметра в диаметър, а клоните му стигаха до стъкления покрив.
След като двамата с Франи продължиха сутрешната си любовна среща с ранен обяд в „Петит Робер“, все още с изключени телефони, Харди седеше на един от шестнайсетте стола около огромната махагонова маса в средата на стаята. При пристигането му в кантората го чакаха три спешни обаждания от Катрин Хановър — първото беше, когато от полицията я бяха посетили рано сутринта, за да й връчат призовка да се яви да даде показания утре пред голямото жури, което решава дали да се уважи искането за откриване на съдебно дело; втори път, когато Кунео беше дошъл лично, за да й връчи втора заповед за обиск на дома й; и трети път, когато тя почти не успяваше да се овладее, имам нужда от помощ веднага, почти в истерия и почти както звучеше, когато му се обади за пръв път в събота вечерта. Звънна й веднага и й каза да дойде в кантората му възможно най-бързо. Говореше почти несвързано. Гласът й беше дрезгав и задавен:
— Съжалявам, просто не мога да спра да плача.
След като затвори, той позвъни на пейджъра на Ейб. Питаше се дали в събота или в неделя се е случило нещо, което да доведе до заповедта за обиск. Дали в лабораторията бяха открила някакви важни улики?
След като реши каква ще бъде следващата стъпка, Харди си даде миг спокойствие, преди да я предприеме. Всяко нещо, което правеше сега, почти в качеството си на адвокат на Катрин, го приближаваше все повече към решението, което все още не беше взел съзнателно. Но с всяка следваща стъпка напред той сякаш не можеше да се спре. Разбира се, че щеше да позвъни на Катрин след трите й спешни обаждания. Какво друго можеше да направи? Разбира се, че щеше да потърси Глицки на пейджъра и да се опита да разбере какво е открила полицията. В известен смисъл усещаше, че няма избор. Само че до този момент мотивите му бяха дребнави и лични. Това, което обмисляше сега, беше по-голямо и по-публично. Искаше да бъде по-сигурен в ангажимента си, преди да продължи нататък.
Дали се дължеше на чувството му за вина заради начина, по който я бе изоставил преди толкова време, или бе доказателство за силната връзка, която бяха успели да изградят помежду си, но той не можеше да отрече факта, че между него и Катрин все още имаше силна лична връзка. Бяха съзрели заедно в една и съща култура — това му стана ясно веднага след като я посети в събота в дома й, след като двамата лесно възстановиха удобната близост помежду си въпреки трудните въпроси. Истината беше, че тя бе първата му любов, а той бе станал човек, който не би могъл да я изостави, когато тя имаше толкова силна нужда от него. Дори и след като си даде сметка, че има съвсем малка вероятност тя да си играе с него.
Защото тя знаеше, че би могла.
Но това, каза си той, беше нейната съдба, нейната карма.
Харди нямаше друг избор, освен да остане верен на себе си и да вярва, че Катрин няма да го предаде.
Накрая нареди на Филис да го прекъсне, ако се обади Глицки, позвъни в кабинета на прокурора, където разговаря с относително новия първи заместник-прокурор Крейг Беларио за призовката за явяването на Катрин пред съдебните заседатели. Харди търсеше отговор на един-единствен въпрос и той беше дали неговата клиентка — неговата клиентка! — е обект на разследване, т.е. заподозряна, а не свидетелка.