Беларио, който не познаваше Харди достатъчно добре, не беше най-премият човек на света. Каза на Харди, че не може да предскаже как ще постъпят членовете на голямото жури и че винаги е най-добре човек да бъде подготвен за най-лошата възможност. Харди му благодари, но всъщност за какво ли, и научи името на прокурора на изслушването — Крис Роузън. След това позвъни и на него, но той беше излязъл.
Усети, че се е изправил пред каменна стена, и стомахът му се сви. Ако нещата вече бяха стигнали дотук, не му оставаше друго, освен да каже на Катрин да се позове на Петата поправка пред голямото жури и да откаже да дава повече показания пред полицията. А след като тя възприемеше тази стратегия, попадаше в ужасния омагьосан кръг на правната игра — макар формално погледнато все още да беше свидетел, в очите на обвинението щеше отдавна да се е превърнала в обект на разследване.
Поставил на масата пред себе си своя бележник и още една чаша кафе, Харди четеше съсредоточено и преглеждаше всички бележки, които си беше водил в дома на Катрин е събота вечерта. Усети присъствието й веднага щом тя влезе във фоайето, вдигна глава, стана и отиде до вратата на Солариума.
— Катрин.
Дори да беше плакала, в момента по лицето й нямаше и следа от подобно нещо, освен че очите й бяха по-блестящи. Носеше добре ушит кафеникав костюм с панталон. Харди остана доволен, че е избрала по-тъмен цвят, въпреки че когато се обърна към него, отдолу се показа лека оранжева дантелена блуза с дълбоко деколте. На шията й имаше елегантна верижка от малахитени мъниста, която се спускаше между гърдите й. Забеляза, че тя е уголемила бюста си.
Още не бе успял да осмисли впечатленията си, когато Катрин се хвърли в прегръдките му. Без да обръща внимание на присъствието на Филис и на Норма, главната секретарка, нито пък на един-двама стажанти, които се бяха отбили на рецепцията за нещо, Харди я притисна към себе си за кратко, след това се обърна към събралите се хора и я представи като стара приятелка и нов клиент.
Нов клиент.
Когато се върнаха в Солариума, двамата седнаха и Харди я помоли да му покаже призовката.
— Тази сутрин ли я получи?
— В седем часа. Току-що бях станала.
— Продължават да те тормозят.
— И аз така си помислих. Освен това поискаха да направят още един обиск. Нормално ли е?
Не отговори на въпроса й, вместо това попита на свой ред:
— Кога направиха обиска? И него ли в седем сутринта?
— Не. Към девет. Бяха различни хора. Кунео дойде с втората група. Тогава отново ти позвъних.
— Тази сутрин бях зает — отвърна Харди. — Обадих ти се веднага щом дойдох в кантората. Глицки беше ли с групата, която извърши обиска?
— Не, струва ми се. Не съм го виждала, но съм сигурна, че не това беше второто име. Щях да си го спомня.
— Какво търсиха този път?
— Не знам. Всичко, струва ми се. Качиха се горе и започнаха.
Харди прикри отчаянието си и се усмихна ободрително:
— На заповедта са изредени подробностите. Показаха ли ти ги?
— Не.
— Ами съпругът ти? Той беше ли там? Случайно не поиска ли да погледне заповедта?
Тя сведе поглед и започна да драска с пръсти по плата на панталона си:
— Уил си взе… — замълча. — В момента не е у дома.
Харди изчака.
След минута тя изтри с пръст едното си око, след това другото. Пресегна се, отвори чантата си, извади пакетче кърпички и вдигна едната към лицето си.
— Това е гняв, не е тъга. — Изтри очите си още веднъж, подсмръкна и стисна кърпичката в юмрук. — Кучи син.
Харди каза първото, което му хрумна:
— Значи не е бил за риба миналата сряда?
Тя гледаше право пред себе си.
— Беше в Южна Калифорния. Там се събират. На същата яхта като последния път. — Най-накрая му метна кос поглед. — Съжалявам за грубия си език и наистина не исках да те лъжа за мен и Уил в събота. — Отново въздъхна тежко. — Както и да е, скандалът избухна, след като ти си тръгна. Той направи някаква глупава забележка за мен и за теб…
— За мен и за теб ли?
— За това колко дълго сме си говорили, само че прозвуча някак противно.
— Бях там в качеството си твой адвокат, Катрин. — Никак не му допадаше, че е застанал между съпруга и съпругата и веднага съжали, че се нарече адвокат. Беше още една крачка, след която нямаше връщане.
— Разбира се. Че като какво друго? Но ти не познаваш Уил. Той не се нуждае от истинска причина, за да започне скандал. Във всеки случай той обиждаше и теб и аз си помислих: „Как смее!“ и избухнах. Изхвърлих го.
— Да не би да е мислел, че не си знаела за любовната му връзка?
— В такъв случай ме е мислел за пълна глупачка. Той дори искаше… да правим секс, след като се прибра, може би за да не заподозра, че се е въргалял в леглото четири дни. Копеле. — От гърлото й се откъсна горчиво възклицание. — Мислех си, че ако не повдигам въпроса, децата няма да разберат. Надявах се да успея да издържа, докато Хедър отиде в колеж, и след това да подам молба за развод. Децата нямаше да са около нас и щеше да бъде по-лесно. Само че последния път, миналата седмица, осъзнах, че не издържам повече. Не мога повече така. И въпреки това все още не съм решила.