— Какво точно не си решила?
— Дали да подам молба за развод. Да се изнеса ли, или да го накарам той да се изнесе. Да доведа нещата докрай. Не исках да стане както стана. Исках поне да мога да избера момента. Сега толкова се срамувам от себе си.
— Защо?
Тя се обърна на стола си с лице към него.
— Не разбираш ли? Задето разруших семейния си живот. Задето извадих всичко на бял свят. — Сви рамене: — Но нещо просто ми прищрака. Сигурно защото ме направиха заподозряна.
— Защо ти да си разрушила семейния ви живот, след като съпругът ти е имал любовна връзка?
— Знам, глупаво е, обаче така се чувствам. Ако бях по-силна, просто щях да продължа да се преструвам, само да не беше станало така — махна тя неопределено с ръка. — А и понеже те видях. Спомних си колко беше мил, колко хубава беше връзката ни. Това просто ме съсипа.
— Съжалявам, че съм изиграл някаква роля във всичко това. Нямаше да дойда, ако…
— Не, не, и без друго щеше да се случи.
Харди изчака моментът да премине, след това каза:
— Значи затова си ходила в дома на свекъра си? Да говорите за любовната връзка на Уил?
Тя не успя да прикрие озадаченото си изражение:
— Откъде ти хрумна?
— Защото точно това се е променило, Катрин. Ти продължаваш нормалния си живот, а съпругът ти се среща с друга жена. Трябвало е да направиш нещо. Радвам се, че не си решила да го проследиш и да го убиеш.
— Мина ми през ума.
— Нека да си остане между нас.
Тя намери сили да му се усмихне.
— Не бих го убила, Дизмъс. Нито пък баща му.
Харди беше пуснал всичките си антени. Несъзнателно си отбеляза употребата на условно наклонение и се запита дали тя го бе направила съзнателно. Не би убила Уил, освен ако…
И тогава се случва нещо и тя трябва да го убие. Беше просто малка интелектуална хитрина. Дори дете можеше да го направи, помисли си Харди. И често го правеше.
В същото време част от него се мразеше, задето е осъзнал основната истина, че макар думите й да звучаха като абсолютно отричане на вината й, всъщност не беше така. Като добър и обучен от йезуитите бивш католик Харди често успяваше да се почувства относително удобно в периферията на нравственото двусмислие и знаеше, че образованието на Катрин при монахините я е научило на същото. По дяволите, тя беше всепризната майсторка в това — тук така и не бе успял да я задмине. Сега знаеше, че няма смисъл да я моли да му разясни думите си — това само щеше да усложни нещата.
Всичко това за броени секунди.
— А какво искаше да го попиташ? Имам предвид Пол — попита той.
— Същото, което ти казах и последния път, Дизмъс. Исках да знам какво ще стане с парите. — Хвърли му един поглед, който той не успя да разчете. — Той щеше да се ожени за Миси през есента и възнамеряваше да промени завещанието си в нейна полза. Може би щеше да остави по няколко хиляди долара на всеки от внуците си. И толкова. Нямаше да има предбрачен договор.
— И защо така? Той каза ли ти?
— Защото Миси не преследвала парите му, а Пол ужасно се сърдеше, че семейството му намеква подобно нещо. Преди семейството да било подело тази офанзива, както я наричаше той, всъщност бил склонен да учреди попечителски фондове за децата. Само че Уил, Бет и най-вече Тереза не мирясваха. А той твърдеше, че сляпата им алчност го вбесява. Децата му и техните семейства се оправяли много добре. А Миси имала ужасно труден живот, ние сме нямали никаква представа. Сега било неин ред да получи удобства и сигурност и той възнамерявал да й ги осигури. Толкова по-зле за нас, ако не ни харесвало.
— Това ми се струва доста крайно.
Тя повдигна рамене:
— Само че когато ми го каза, не прозвуча така. Той говореше без заобикалки. Беше се трудил много, за да може децата му да поемат по пътя си. Сега те трябвало да направят същото за своите деца.
— А какво означаваше това за вас? Ти каза ли му за Уил?
— Не се наложи — отмести поглед тя. — Той явно знаеше.
— Имаш предвид за любовната връзка на Уил ли?
Тя прехапа долната си устна.
— Исках да знам в какво положение се намирам. Знам, че звучи меркантилно, само че вече преживях доста трудни години с Уил. Ако имаше изгледи той да наследи няколко милиона долара… — тя замълча, защото не искаше да го изрече.