— Да, така е, но не е невъзможно. — Той разсеяно отново издърпа стрелите от таблото. — Винаги постъпваше така с мен. Направо ме подлудяваше, но поне никога не беше скучно.
— Скучно звучи зле, обаче аз предпочитам да е скучно.
Харди се усмихна:
— И точно затова стана полицай, нали? Защото там е спокойно.
— Бях още млад — сви рамене Глицки.
— И аз. Обичах загадките.
— Мислех, че те подлудяват.
— Това също. Малко е сложно. Всъщност беше доста сложно. Беше ужасно изморително и точно затова се отказах.
— Липсва ли ти?
— Ни най-малко.
— Само че ето, не можеш да се откажеш от нея.
— Да. — Настъпи кратко мълчание. Накрая Харди каза: — Тя не е глупава, Ейб. Няма причина да ти е разкрила собствения си мотив.
— Обаче сигурно е знаела, че точно това ще си помисля.
— Старата двойна игра, а?
— Случва се — сви рамене приятелят му. — И като сме подхванали темата, защо не искаше да подаде оплакване срещу Кунео? Ако беше подала оплакване първия път, когато говорих с нея…
— Знам.
Само че Глицки въпреки това продължи:
— Ако го беше направила, край на цялата история. Той щеше да е свален от разследването срещу нея. Сега излиза, че се е опитала да го съсипе с един блъф. А защо се е опитала да направи това? Защото той е затягал обръча и защото тя е била виновна.
— Не знам защо не е подала оплакване — каза Харди. — Може да е по много причини. Най-вече от страх, след това може би от неудобство, а може би и защото просто се е надявала всичко да се размине. Знаеш го не по-зле от мен.
Глицки отново се преместил към ръба на дивана и седеше с лакти на коленете и със сключени длани. Въздъхна тежко и каза:
— Искаш ли съвета ми?
— Не. Ще ми кажеш, че не искам да правя това.
— Точно така.
— И как предлагаш да се отърва? Да й препоръчам някой друг?
— Възможно е.
— Не и в истинския живот — поклати глава Харди. — Вярвам, че мога да й помогна. Познавам я. Искам да й помогна.
— Вярваш ли й? — присви очи Глицки.
— Така ми се струва. Не съм сигурен.
— Кое от двете?
— Прав си — сви рамене Харди. — Знам. По основния въпрос — дали е убийца — съм на нейна страна. Но извън това… — замълча той. — Има обаче и добра новина. Поне знам, че има пари да ми плати.
— Значи ще й вземеш пари?
— Двойно убийство с утежняващи вината обстоятелства. Ще й взема пари, повярвай ми.
Това като че ли малко успокои Глицки.
— Просто исках да съм сигурен.
Втора част
15
Харди се стресна и се събуди, целият плувнал в пот.
Не беше топло. Всъщност дори беше необичайно студено — не само в спалнята му, но и навън в ужасната нощ. Беше третата седмица на януари и вторият ден от арктичната буря, която блъскаше по прозорците на спалнята му и стъклата шумно дрънчаха.
Отметна завивките и седна в леглото, като се опита едновременно да прогони и да запомни кошмара, който го беше събудил. Инстинктивно погледна часовника на нощното си шкафче. 2:53. Процесът щеше да започне след около седем часа. Трябваше да се опита отново да заспи. Не можеше да се появи още първия ден, смазан от умора. Щеше да има глутница репортери. Не само от местните канали, но и коли от всички телевизионни станции и кабеларки бяха паркирани на задния паркинг на Съдебната палата за всяко от заседанията досега — за отхвърляне на призовката, за изключване на показанията на Катрин пред полицията, за допускане на доказателствата, за разпускане на състава — бяха там всеки път. Там щяха да бъдат и тази сутрин. Съдията беше забранил всякакво общуване с пресата, но журналистите щяха да бъдат безмилостни, затова умът му трябваше да сече като бръснач. Трябваше да заспи.
Веднага.
Сънят беше сексуален, това поне си спомняше. Сънуваше почти всяка нощ и почти всичките му сънища бяха сексуални, все усти и крака, разменени самоличности, безсилие, вина и измама — подсъзнанието му работеше изключително активно, за да обработи конфликтите и непризнатите напрежения, на които той не се поддаваше в ежедневието.
Не беше влюбен в Катрин Хановър, но нямаше смисъл да се опитва да отрича, че е привлекателна. Освен това го болеше заради нещастието й, заради начина, по който се бе стекъл животът й. Химията помежду им винаги е била осезаема. Като тийнейджъри за тяхна обща гордост, объркване, ужас и срам, още на третата си среща се бяха превърнали от неопитни девственици в любовници, без да го обсъждат и без да си дават никакви обещания. Старанието, което полагаха да избягват и най-невинния и случаен физически контакт през последните месеци, им беше толкова постоянен спътник, че все едно присъстваше физически в помещението заедно с тях.