— Сам ми я подари — осведоми го той, — а това обяснява защо обичам тази жена. — Закопча се. — Както и да е, реших, че може би имаш нужда от малко хумор, преди да се запътиш към съда.
— Може би — съгласи се Харди. — Мина ли оттам на път за кантората?
— Не, а ти?
Харди кимна:
— Трийсет и седем подвижни телевизионни станции, можеш ли да повярваш? Направо не може да се стигне до Брайънт. Отклоняват движението три пресечки по-нагоре. — Харди погледна часовника си. — А процесът започва чак след час и половина. Ще бъде същински цирк.
Фаръл седна на дивана и се зае да връзва вратовръзката си.
— Може би не е трябвало да излизаш с нея. Искам да кажа, ако си искал да не допускаш тези отвратителни лъжи да си появяват по вестниците.
— Къде беше, когато бях на седемнайсет?
— Аз тръгнах на срещи много след тази възраст, така че едва ли бих могъл да ти дам добър съвет.
— Смешното е, че Франи ми каза същото.
Бърз и сериозен поглед:
— Тя добре ли приема нещата?
— Направо страхотно. — Харди се настани на мястото си. — Макар че едва ли е очарована от историята за адвоката Ромео, която явно ужасно допада на вестниците. А на децата им харесва още повече. Когато сме насаме, Винсънт непрекъснато ме нарича Ромео, което направо ме влудява. Ако го чуе Бек, направо няма спиране. Страхотно си прекарваме. А какво ще кажеш за миналата седмица, „Любовно гнезденце в затвора“? Чете ли?
— Стори ми се много готино за възрастен човек като теб.
— Да, бива си ги тези типове от „Инкуайърър“.
— Честно казано, чудех се къде е било това „любовно гнезденце“. Само че реших да не те питам, защото сигурно си прекарал там много интимни мигове и едва ли ще ти се говори. Твърде лично е.
— Толкова много, толкова много. Всъщност става дума за стаята за посещения на първия етаж в затвора — каза Харди, като имаше предвид антисептичната, ярко осветена стаичка със стъклени стени в съседство със стаята за посещения, където адвокатите се срещаха с клиентите си. — Там сме били „изконсумирали“ любовта си. Само че за да събудиш страстта у себе си на това място, трябва да имаш наистина страхотно въображение. По-голямо дори от това на типовете от „Инкуайърър“.
Уес вече бе вързал вратовръзката си, изправи се и взе сакото си.
— А сега започва сериозната част, нали? Мога ли да направя нещо, за да ти помогна у дома? Може би Сам…
— Не, вече ти казах, че сме добре — поклати глава Харди. — Всъщност много неща в брака ни се промениха — тя се преструва, че това не я притеснява, а аз — че оценявам разбирането, което проявява. Много е специално, обаче какво мога да направя? Вече е твърде късно.
— Можеш да се молиш процесът да бъде кратък.
— Молитвата винаги носи утеха — каза Харди. — Може наистина да се помоля.
Двайсет минути по-късно той излезе от кантората си, заобиколен от шумна тълпа хора, които му пожелаваха успех. Това беше много важно дело за кантората и всички съзнаваха значението му. Навън все още беше ужасно студено, но Харди не възнамеряваше да се мъчи с почти невъзможната задача да паркира близо до Съдебната палата, защото дори за двайсет долара на ден нямаше да успее да стигне по-близо до съда, отколкото беше в кабинета си, а и освен другото трябваше да се справи с глутницата репортери. Не, загърна се в дългото си палто, нахлузи ръкавиците си и реши да измине пеша дванайсетте пресечки дотам, понесъл десеткилограмовото си куфарче, и да се изплъзне на повечето репортери, като влезе през задната врата близо до ареста.
Само че преди това трябваше да отиде в ареста за предварителната среща с клиентката си. През тези месеци бе свикнал да вижда Катрин, облечена в познатия оранжев гащеризон, затворническата й униформа, затова тази сутрин, когато тя влезе в „любовното гнезденце“ с ниски обувки, елегантна сива пола и подходяща блуза, обеци, грим и червило, той стана от мястото си. Срещна погледа й и кимна одобрително:
— Чудесно, това върши работа — каза той.
Надзирателката, която беше придружила Катрин от съблекалнята, затвори вратата зад гърба й. Клиентката му направи една-две крачки в стаята към него и се закова на място.
Нещо в неподвижността й му се стори като фалшиво смела поза, но тя успя да наподоби усмивка.
— Ако някога ти омръзне да бъдеш адвокат, мисля, че те очаква кариера като дизайнер на дамско облекло — каза тя.
Харди бе успял да постигне известен пробив със съдийката, която бе пощадила достойнството на Катрин и й бе позволила да се преоблече в нормални дрехи на горния етаж вместо в килията до съдебната зала. Харди се бе свързал с добрия съпруг Уил и той бе изпратил три кутии с дрехи, обувки и бельо, само че те вече не й ставаха, защото бе ужасно отслабнала в затвора. Затова се наложи Харди да си запише мерките й и няколко седмици преди процеса прекара почти цял ден в „Нейман Маркъс“, за да попълни гардероба й.