Оказа се, че този искрен и практичен ход предизвика няколко последици. Първо, Харди не разбираше много от женска мода, само че бившата му съпруга Джейн Фаулър все още се изявяваше в тази област — тя от години пазаруваше от И. Манин. Двамата не бяха особено близки, но няколко пъти годишно обядваха заедно, колкото да поддържат връзка. Когато той я попита дали ще му направи услуга и ще го придружи по време на покупките, тя се съгласи.
Би могъл да се досети какво ще се случи по-късно, ако се бе замислил. Само че той все още не бе обхванат от чак такава параноя, а и може би това никога нямаше да се случи, че да осъзнае напълно какво става във връзка с това дело. Няколко репортери от различни таблоиди го проследиха по време на пазаруването. Един от тях не просто го бе снимал как държи някакъв сексапилен сутиен, но в статията към снимката пишеше, че Харди е купил дрехите с кредитната карта на фирмата, с което искаха да покажат, че ги е купил със собствени средства. Макар че той щеше да включи покупките в редовно изготвяния списък за вложените работни часове и за направените разходи, който пращаше на Уил Хановър, статията направи покупката подозрителна.
А като връх на всичко Джейн се бе появила зад него на снимката със сутиена. Ромео не просто се забавляваше с клиентката си, но се бе хванал и с бившата си жена. Франи хареса тази част почти толкова, колкото собствената си снимка — облечена с небрежен екип за джогинг, с разчорлена коса и някак разсеяно и притеснено изражение, понесла торби с покупки. Надписът под снимката гласеше: „Смела, но безпомощна“.
Харди поклати глава, за да прогони спомена. Пред него Катрин изпълни малък свенлив пирует:
— Наистина ли изглеждам добре?
— Повече от добре.
Тя въздъхна, след това вдигна глава към тавана и въздъхна отново. Обърна се към него, примигвайки:
— Днес няма да плача и да си развалям очите.
— Точно така. Не го прави. Ще бъде грешка.
Известната реплика на Никсън от епохата на Уотъргейт предизвика усмивката й, достатъчна, за да възпре застрашително напиращите сълзи.
— Просто си мислех, че едва ли някога отново ще облека такива дрехи.
— Ще го правиш непрекъснато, Катрин. Само почакай.
— Наистина ли мислиш така?
С повече убеденост, отколкото наистина усещаше, Харди отговори:
— Ти не си го извършила. Съдебните заседатели няма да те осъдят. Ще видиш. Системата наистина работи.
— Иска ми се да повярвам в това, но ако е така, как изобщо се озовах тук?
Сега бе ред на Харди да се усмихне престорено смело:
— Заради една съвсем мъничка техническа грешка. Лошо ченге. Сега сме във версията, при която дефектът ще бъде отстранен. Готова ли си?
— Готова съм.
— Добре. Трябва да ти напомня, че следващия път, когато се видим, вече ще бъде пред съдебните заседатели. Благодарение на вечно бдителните ни медии някои от тях ще си мислят, че между нас има нещо. Затова е важно наглед помежду ни да има професионална дистанция. Франи ще бъде в залата. Уил също… Не, не с това изражение. Той трябва да е там. Много е важно съдебните заседатели да видят, че съпругът ти те подкрепя, че въпреки всичко той трябва да вярва, че си невинна.
— Въпреки всичко, което е казал за мен. И което е направил.
— Въпреки всичко това — кимна Харди — той е наш свидетел. Няма какво да каже за самото престъпление. Той е твоя съпруг. Не могат да го заставят да свидетелства против теб.
— Мразя го.
— Струва ми се, че ми спомена за това, но сега няма значение. Той ще бъде там, а за съдебните заседатели е добре да го видят и да знаят, че си с него.
— Но аз не съм.
— Точно така. Обаче това няма значение.
Тя затвори очи и за миг сякаш щеше да рухне. След това се изправи, отвори очи, вирна брадичка и грейна в лъчезарна усмивка:
— Невинна съм — каза тя. — Няма от какво да се страхувам.
— Точно така. Да вървим да ги разбием. Ще се видим в залата.
Стояха на половин метър един от друг и сега Катрин се приближи към него.
— Дизмъс, искам да ти кажа, че съзнавам колко трудно е било за теб всичко. Имам предвид в личен план. Никога не съм искала…
— Не си виновна. Всичко е наред.
Тя се приближи още, положи глава на гърдите му и се отпусна. Внимателно и деликатно той я обгърна с ръце и леко я прегърна. За пръв път се прегръщаха. Катрин обгърна гърба му с ръце и го притисна по-силно. Отново изгуби самообладание.