Той я потупа по гърба, отдалечи я от себе си и целомъдрено я целуна по бузата. Без да каже нито дума повече, взе куфарчето си, приближи се към вратата, почука на надзирателката и излезе.
Съдебната зала беше номер 21 на третия етаж на Съдебната палата. Харди вече много пъти бе влизал тук и всеки път оставаше разочарован от липсата на величественост. Преди повече от двайсет години общината беше инсталирала допълнителна охранителна система за процеса срещу Дан Уайт, който бе застрелял кмета Москоун и градския съветник Харви Милк в кабинетите им в кметството. Сега тежки врати и бронирани стъкла деляха галерията за публиката от предната част на зала 21. Ако не бяха тези подобрения, залата преспокойно минаваше за типичната класна стая в едно недостатъчно финансирано училище.
Пред мястото на съдията Харди седна зад едно обикновено библиотечно бюро от светло дърво в лявата част на безличната съдебна зала без прозорци, осветена от луминесцентни лампи. Противниците му в този процес — прокурорът Роузън и разследващият инспектор Кунео — седяха зад същото такова бюро на три метра от дясната му страна. Зад тях се намираше лакираната ложа от шперплат за съдебните заседатели.
Предния ден бяха приключили с избора на съдебни заседатели и сега в ложата седяха четирима мъже и осем жени, трима от които бяха афроамериканци, двама азиатци, двама латиноамериканци и петима бели; един зъболекар, един гимназиален учител, три домакини, общински служител, компютърен техник, двама продавачи, трима в процес на смяна на работата. 8 продължение на девет работни дни Харди непрекъснато пресмяташе евентуалните непредвидими рискове, свързани със състава на съдебните заседатели. Вече бяха тук, а той бе направил всичко по силите си. Остана дори много доволен от избора на някои от хората, но въпреки това му се искаше да може да започне отначало. Само че нали винаги ставаше така — имаше неща, които просто няма откъде да знаеш или да предусетиш.
Влезе в залата през задната врата, като мина през коридора покрай кабинета на съдията, за да избегне репортерите и общата лудница, и след като се озова на бюрото си, си позволи да се извърне леко и да срещне погледа на съпругата си. Франи седеше на първия ред, на първата седалка до пътеката, редом до техния приятел, журналиста Джеф Елиът, който списваше рубриката „Градът говори“, Франи не идваше често в съдебната зала заедно с Харди, но когато имаше големи процеси, се стараеше да присъства на встъпителната и на заключителната му реч. Той срещна погледа й, сложи ръка на сърцето си и го потупа два пъти — тайният им сигнал. Тя направи същото.
Зад нея и Елиът цареше истинска лудница.
Всичките дванайсет реда, осем от които с дървени седалки като в театър, бяха изцяло заети предимно с представители на пресата. Харди видя и доста хора от кантората си, които бяха дошли като морална подкрепа, но освен тях забеляза и неколцина други адвокати от сградата, както и доста многолюдна тълпа от обикновени хора и смахнати, които не пропускаха съдебен процес. Сега, преди влизането на съдията, всички говореха едновременно.
От страна на Харди, Уил Хановър беше седнал заедно с другите възрастни членове от семейството си, които не можеха да бъдат призовавани като свидетели на обвинението — двете снахи на Катрин и техните съпрузи. Харди си каза, че колкото и да бе невероятно заради показанията, които бяха дали пред Кунео, Бет и Арън, както и Уил, все още мислеха, че са на страната на Катрин. Въпреки твърденията си пред полицията в подкрепа на обратното, явно никой от тях всъщност не вярваше, че Катрин е виновна. Да, тя знаеше къде Пол държи пистолета си. Да, тя се притесняваше заради наследството. Да, тя неведнъж бе повтаряла, че някой трябва да убие Пол и Миси. Те или не съзнаваха значението на показанията си, или не разбираха причинно-следствената връзка, но въпреки това чрез присъствието си на страната на Катрин в съдебната зала щяха да бъдат доказателство от плът и кръв, че все още са загрижени за нея — а в огромната смътна неизвестност, каквато представляваше колективното съзнание на съдебните заседатели, това може би съвсем не беше лошо.
Кунео, разбира се, седеше извърнат назад на масата на обвинението и бъбреше непрекъснато с двама заместник-прокурори от горния етаж, слезли долу специално за представлението и седнали на първия ред. Но ето че изведнъж приставът отривисто се изправи от лявата страна на практичното бюро на съдията.
— Всички да станат. Започва заседанието на двайсет и първи състав на Върховния съд на Калифорния под председателството на Нейна Чест съдия Мариан Браун. Моля, изключете мобилните си телефони и пейджърите, седнете и запазете спокойствие.