Роузън спря, за да се съвземе, защото тези зловещи и драматични събития можеха да разстроят психиката на всеки що-годе чувствителен човек. Той се прокашля, извини се на съдебните заседатели — „само за момент“ — и направи няколко крачки към бюрото си, където Кунео побутна чашата с водата към ръба на масата. Роузън отпи, отново прочисти гърлото си и пак се обърна към съдебните заседатели.
— Дами и господа, ние ще ви докажем, при това извън всякакво съмнение, че човекът, произвел изстрелите в главата на всяка от жертвите, е обвиняемата в това дело, снахата на господин Хановър, Катрин Хановър. Извършила го е по една съвсем прозаична и често срещана причина — господин Хановър е възнамерявал да промени завещанието си и да направи Миси Д’Амиен своя единствена наследница. Направи ли това, наследството му в размер на почти петнайсет милиона долара е щяло да отиде в ръцете на Миси и обвиняемата е щяла да остане без дял от него.
Според показанията на обвиняемата пред полицията в деня на смъртта си господин Хановър й е казал, че възнамерява да промени завещанието си в полза на Миси преди датата на сватбата им, вероятно още през следващата седмица. Подтикната от признанието за промяната в плановете му, обвиняемата е решила да убие господин Хановър, преди той да успее да промени завещанието си.
На това място Роузън се обърна към Катрин, като показа с езика на тялото си и с тона си, че за него е много мъчително да отправя подобни обвинения към друго човешко същество. Само че тя сама си е навлякла това на главата, колкото и да му се иска да не е така. Едва ли не неохотно той повдигна длан, докато не изпъна изцяло ръката си, а показалецът му трепереше от овладяно възмущение:
— И тя наистина го застреляла. Тласкана от сляпа ярост, в главата. Застреляла и Миси Д’Амиен, защото тя имала лошия късмет да се върне у дома и да бъде в къщата.
Разказването на цялата история явно представляваше огромно бреме за Роузън и той имаше нужда отново да пийне вода. Харди си помисли, че той малко прекалява с представлението за чувствителността, и с радост откри нещо, по отношение на което може да прояви критичност — поне наум. Знаеше, че съдебните заседатели по някакъв начин надушват фалшивите и тактически прекъсвания и че сигурно те са им неприятни. Във всяко друго отношение встъпителната реч на Роузън беше като по учебник — разказваше фактите, които обвинението трябваше и щеше да докаже, без да ги украсява. Той дори бе избегнал потенциално опасната територия за присъствието на Миси в къщата — явно убиецът бе възнамерявал местопрестъплението да изглежда като убийство и самоубийство, което щяло да сложи край на разследването още преди да е започнало. Само че Роузън не обвини Катрин в това. Той избягваше подводните камъни. С неохотно възхищение Харди го остави да продължи, без да възразява.
— Свързаните с делото събития от този трагичен ден са относително ясни и започват да се случват около обяд. Ще ви докажем, че обвиняемата Катрин Хановър е спряла на бензиностанцията на „Валеро“ на ъгъла на улиците Оук и Уебстър, на около три пресечки от дома на Пол Хановър на Аламо Скуеър. Работник на тази бензиностанция ще даде показания, че е видял обвиняемата да слиза от колата си, черен мерцедес-бенц С 100, да налива туба с бензин и да я слага в багажника на колата си.
Според показанията на обвиняемата тя посетила свекъра си по-късно същия следобед, за да обсъди с него финансовото състояние на най-близкото и на по-далечното си семейно обкръжение. Ще ви докажем, че обвиняемата се е върнала в дома на господин Хановър по-късно същия ден. Ще чуете двама свидетели, които ще ви разкажат, че тя е напуснала дома на господин Хановър малко преди да избухне пожарът. Ще научите, че обвиняемата е излъгала полицията за своите действия по това време. Заявила е, че е била сама у дома в тези важни часове. Само че дневникът на собствената й дъщеря я опровергава.
Харди закри устата си с ръка, за да прикрие недоволството си от съдебните заседатели. Въпросът с дневника на Хедър беше може би най-сериозната му загуба по време на предварителните изслушвания. Макар че Харди се бе борил със зъби и нокти против включването на дневника като доказателство, значението и връзката на дневника с процеса просто не подлежаха на съмнение. Затова той щеше да бъде използван като доказателство. В нормалния случай това доказателство нямаше да бъде допуснато — нямаше да има основание за това, — ако Хедър като свидетелка на обвинението срещу собствената си майка не заявеше пред съда, че лично го е написала. Разбира се, това беше сценарий, който Катрин в искрена проява на майчинска загриженост искаше да избегне на всяка цена. Психологическата травма на дъщеря й щеше да бъде огромна. Но Роузън се нуждаеше от доказателството, което означава, че се нуждаеше от Хедър. Затова никой не можеше да го спре да я накара да свидетелства. Единственият изход за Харди оставаше да направи сделка и да се съгласи дневникът да бъде включен без основанието за използването му. Дори без показанията на Хедър обаче това беше горчив хап, който би могъл дори да съсипе клиентката му.