Със смаяно изражение той се обърна първо към масата на обвинението, като че ли очакваше отговор на съвсем основателния си въпрос. Тъй като такъв не последва, отново се извърна към съдебните заседатели:
— Това, дами и господа съдебни заседатели, е много хубав въпрос. Защото простичкият факт е, че господин Роузън не разполага дори с едни пръстови отпечатъци на Катрин Хановър, по която и да е част от оръжието на убийството. Няма нищо, което да свързва Катрин Хановър с тубата с бензин, с която убиецът на господин Хановър е подпалил къщата. Той няма, ще го повторя за пореден път, никакви веществени доказателства. Удивително!
Харди спокойно се отправи към собствената си маса, където седеше Катрин. Заимства един от номерата на Роузън и посочи с пръст клиентката си:
— Тази жена е невинна, съвсем невинна по отношение на тези престъпления. Всъщност тя не е виновна за нищо друго, освен че е привлякла вниманието и си е навлякла гнева на полицая, провеждащ разследването на тези случаи, сержант Дан Кунео, като не се е поддала на сексуалните му аванси и е съобщила за тях на неговия началник.
Откъм публиката се надигна ропот. Точно затова бяха дошли репортерите — за секс и за скандали! Похотливи обвинения и интимни тайни.
Харди мълчаливо се наслади за миг на смайването и на яростта на Кунео и на факта, че челюстта на Роузън видимо увисна. Объркан и смутен, макар че вероятно бе допускал, че е възможно въпросът да бъде повдигнат, той просто не беше подготвен обвинението да се появи толкова рано в съдебната зала. Добре дошъл в лигата на големите, помисли си Харди. Беше пуснал първата кръв.
Стана дори още по-добре. Кунео прошепна нещо на Роузън, който със закъснение се изправи на крака:
— Възразявам, Ваша Чест. Доводи.
— Възражението се отхвърля. Той не привежда никакви доводи, господин Роузън. Просто излага своята версия за събитията, както направихте и вие. Точно затова са встъпителните речи. Продължете, господин Харди.
Харди кимна с уважение. Това бе напълно неочаквано. Браун не само бе отсъдила в негова полза, но и открито бе укорила Роузън пред съдебните заседатели. Това допадна на Харди, но не можеше да си позволи да го покаже.
— Благодаря ви, Ваша Чест — каза той. Застана в средата на съдебната зала. Отново се обърна и погледна към масата на защитата. — Преди малко казах, че няма веществени доказателства, които да свързват Катрин Хановър с това престъпление. Нещо повече, няма никакви убедителни доказателства — веществени или някакви други, — че тя е виновна.
Адреналинът определено се покачваше и той усети, че изпитва силно удоволствие, почти тръпка, съзнавайки, че ще позволи на това чувство да го отнесе докъдето си поиска.
— Основните свидетели на обвинението са непоследователни и си противоречат един на друг. Изявленията на клиентката ми са изопачени и са извадени от контекста. Така нареченият мотив е разкривен и преувеличен, а цялата неприятно вонлива смес е получила някаква смътна прилика със съдебно дело вследствие на твърде прибързано и небрежно разследване.
Двама души са мъртви. Доказателствата ще покажат, че се били застреляни смъртоносно. Извън този факт доказателствата на обвинението просто не са достатъчно ясни, достатъчно чисти и достатъчно убедителни, за да докажат, че Катрин е извършила убийство. — Той замълча за момент, вече уверен, че ще успее да пробута и последния си аргумент: — В началото на своята работа вие положихте клетва — обърна се той към съдебните заседатели. — Докато сега Катрин седи пред погледа ви вие трябва да приемете, че това, което ви казах, е истина. Трябва да допуснете, че тя е невинна. Оттук започва всеки процес.
Господин Роузън искаше да ви убеди, че тя не е невинна. Че е замислила и е извършила това двойно убийство с цел финансова облага. Че е виновна, както гласи обвинението. Само че никаква политическа амбиция и никакво желание да бъде приключено едно шумно дело не могат да я направят виновна. Законът в тази страна предполага, че всички обвиняеми са невинни до доказване на противното. Ние ще разчитаме точно на тази презумпция и на вашата клетва.
Срещна погледите на няколко съдебни заседатели, всички до един възхитени. Поне засега ги беше спечелил на своя страна.