— Не съм го виждал.
Джон Страут се дотътри при тях, докато тримата обядваха в ресторанта на Лу Гърка. Патологът се надвеси над масата като ухилен призрак.
— А значи си похапвате от специалитета?
Ненужен въпрос, тъй като Лу предлагаше само едно ястие дневно — Специалитета, — което винаги представляваше повече или по-малко странна смес от азиатски и гръцки съставки. Днешният специалитет се наричаше с не толкова странното, но все пак озадачаващо име „ламбургер“, а оризът беше залят с яркочервен сладко-кисел ананасов сос.
Страут се взря към чиниите им през бифокалните си очила.
— В качеството си на лекар ви препоръчвам да внимавате. Имаш ли нещо против, Джеф? — Той се намести в сепарето до Джеф, стрелна Франи с одобрителен поглед, след това подаде ръка: — Мисля, че не съм имал удоволствието да се запознаем.
Харди преглътна залъка си и каза:
— Съжалявам. Джон, това е съпругата ми Франи. Франи, това е Джон Страут, който се представи прекрасно тази сутрин.
— Благодаря — каза лекарят, но усмивката му помръкна. — Само че да знаеш, Диз, че този път на насладите, по който ме поведе, не води до никъде.
Харди остави вилицата си и каза:
— Не съм твърдял обратното, Джон. Обаче сега на господин Роузън ще му се наложи да поговори за този факт. Това може малко да влоши апетита му, само толкова.
— В природата на съпруга ми има жестока жилка — каза Франи. — Документирано е.
— Лично съм го виждал в действие — приветливо отбеляза Страут. — И колегите от съдебна медицина ли ще измъчваш така?
— И кои ще бъдат те?
— Стоматолозите.
— Който е на ред, Джон. Ще въртя на шиш всички свидетели на обвинението, обаче запазвам голямото шоу за по късно.
— И коя е звездата?
Харди се усмихна:
— Ще трябва да почакаш, за да разбереш. Може би ще успея да ти издействам специален пропуск, за да можеш да влезеш отново в залата.
— Пиши ме в списъка на свидетелите си.
— Може и да го направя. — Вилицата на Харди застина във въздуха. Той задъвка замислено секунда-две.
— Отново му се въртят жестоки мисли — отбеляза Франи. — Познавам.
— Доктор Макинърни — започна Харди кръстосания разпит на зъболекаря на Хановър. — От колко време ви беше пациент Пол Хановър?
— От около двайсет и седем години.
— През това време колко рентгенови снимки на зъбите му сте правили?
— Не знам точно. Обикновено правим по една годишно, но ако се счупи някой зъб или… по много други причини, правим още една.
— Значи процесът не е сложен.
— Не, никак.
— Бихте ли описали на съда как се прави рентгенова снимка, ако обичате?
Роузън се обади зад гърба му:
— Възразявам. Член триста петдесет и две, Ваша Чест. — Това беше обичайно възражение, което се отправяше, когато уместността на свидетелските показания и тяхната доказателствена стойност не оправдаваше изразходваното време или пък те можеха да настроят или да объркат съдебните заседатели. — Всички знаем как работи един рентген.
Браун кимна:
— Има ли конкретна причина да правите това, господин Харди?
— Да, Ваша Чест, но се опитвам да прокарам разграничение между начина, по който се правят рентгенови снимки в зъболекарски кабинет, и този, по който свидетелят е направил рентгенови снимки на трупа на мъжа е моргата.
— С каква цел?
— Опитвам се да докажа, Ваша Чест, че ако в моргата снимката е направена от различен ъгъл или с различна техника, ще изглежда различно от типичната рентгенова снимка и установяването на самоличността на жертвата може да не е толкова сигурно.
Макинърни, който изглежда наближаваше шейсетте, имаше десетина излишни килограма на средното си на ръст тяло. Беше доста оплешивял, а косата, която му беше останала, беше снежнобяла. Само че лицето му изглеждаше така, като че ли прекарва много време навън — открито, интелигентно, изразително лице. Сега се обади в желанието си да помогне, но без да е поканен:
— Така е, наистина, но това не е проблем.
Учудена от намесата му, Браун завъртя глава и го погледна:
— Един момент, докторе — меко каза тя. След това погледна към все още изправения Роузън и после отново към Харди. — За момента отхвърлям възражението. Продължавайте, господин Харди.
— Благодаря ви, Ваша Чест. Докторе, да се върнем на снимките. Има ли разлика между начина, по който правите стандартните диагностични рентгенови снимки в кабинета си, и начина, по който ги направихте, за да помогнете за разпознаването на жертвата в моргата?
Вече в свои води и доволен, че ще може да обясни тънкостите на професията си, Макинърни първо обясни познатата процедура, която извършваше в кабинета си — поставянето на филма в устата, голямата машина, оловната плака.