— Но, разбира се, в една съдебномедицинска лаборатория, каквато е моргата, обикновено изобщо не се прави рентгенова снимка.
— Защо?
— Защото можем просто да погледнем какво има там и да го сравним с известните ни данни. Да кажем, например, че погледнеш в устата на жертвата и видиш, че има седем пломби, една коронка, един коренов канал или екстракция, които са точно на същото място като на пробата. В такъв случай регистрираш съвпадение.
Харди усети удобния случай и веднага се намеси:
— Значи можеше да получите съвпадение и само с няколко съвпадащи зъби, така ли? Не е необходимо да разгледате цялата уста?
— Понякога, разбира се. Когато не разполагаме с цялата уста. Само че човек трябва да работи с всичко, с което разполага. В случая с господин Хановър аз сравних всички зъби. Имаше стопроцентово съответствие.
— И вие категорично разпознахте жертвата като господин Хановър?
Само че Макинърни клатеше глава:
— Не точно.
— Не ли? Можете ли да ни обясните?
— Разбира се. Аз просто отбелязвам съответствието. Данните от моите стоматологични картони съвпадат с тези на жертвата. В този случай стана точно така.
След като бе изхабил двайсет минути съдебно време за този сух кръстосан разпит, Харди си даде сметка, че си е позволил лукса да се подаде на изкушението да търси под вола теле. Беше завоювал неочаквана и лесна, но съвсем незначителна победа със Страут по време на сутрешния разпит и бе допуснал това да му завърти главата. Щеше да отблъсне съдебните заседатели, ако продължеше да върви по тази следа, но нямаше да постигне нищо друго.
Той призна поражението си, кимна с глава на доктор Макинърни, благодари му за отделеното време и го освободи.
Следобедът премина в мъглата на повторението.
Тошио Ямаширу беше, както си направи труда да изтъкне Роузън, не само зъболекар на Миси Д’Амиен, но и един от главните съдебни стоматолози в страната. Както Страут бе казал на Глицки немного отдавна, той бе помагал при разпознаването на жертвите от атентатите на 11 септември. Имаше повече от двайсет години опит не само в общата стоматология, но и в специализираната съдебна медицина.
Несъмнено подтикван от агресивния начин, по който Харди бе разпитвал доктор Макинърни, Роузън най-подробно уточни квалификацията на Ямаширу и използваните от него техники в моргата, а след това и в собствената му лаборатория, за да съпостави съвсем точно различните фисури, дефекти и набраздявания на всеки зъб в разгледания от него череп със стоматологичния картон на Миси Д’Амиен.
След час и четирийсет и една минути, изпълнени с тези невероятно отегчителни подробности, той най-сетне попита:
— Доктор Ямаширу, какво беше съответствието между зъбите, които разгледахте в моргата, и тези на жената, чийто стоматологичен картон е в съда?
— Сто процента.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Благодаря ми, докторе. — Роузън се обърна към Харди и каза: — Свидетелят е ваш.
Харди примигна, сякаш за да дойде малко на себе си, и се изправи:
— Ваша Чест, нямам въпроси към този свидетел.
Със зле прикрито облекчение Браун се обърна към Ямаширу:
— Благодаря ви, докторе, свободен сте. — След това вдигна поглед, огледа съдебните заседатели и извиси глас: — Мисля, че за днес беше достатъчно. Съдът се оттегля до утре сутринта в девет и половина.
В килията непосредствено зад съдебната зала Катрин се разхождаше като затворена в клетка пантера.
Харди, който бе търпял оплакванията й — много от които, трябва да се признае, основателни — за семейството й, откакто Катрин беше в затвора, трябваше да изтърпи поредната порция. Въпреки че бе изцеден от умора и готов да се прибере у дома — или по-скоро обратно в кантората поне за още два часа, където трябваше да провери пощата си, да отговори на спешни обаждания от други клиенти и да се справи с други фирмени дела, които изискваха намесата му, — той трябваше да й даде възможност да излее част от безсилието си. Защото ако не изпуснеше парата тук, далеч от погледите на хората, можеше да го направи пред съдебните заседатели, а това щеше да бъде съкрушително. Затова й позволи да продължи, без да си дава сметка, че след напрежението от деня, собствените му нерви също бяха обтегнати почти до скъсване.
— Просто през целия ден непрекъснато ги усещах как седят в публиката, гледат ме в гърба, следят всяко мое дихание и според мен всички вярваха, че съм способна да извърша подобно нещо. Как е възможно изобщо да си го помислят?
— Според мен не си мислят нищо подобно.