— Съжалявам, но проблемът може да се окаже много сериозен.
— Искате да кажете, че той може да умре?
Трублъд се поколеба за момент, след това кимна.
— Не е невъзможно. Все още не сме сигурни с какво си имаме работа.
Глицки възрази, като че ли това щеше да промени нещо:
— Но съпругата ми ми каза, че е просто шум на сърцето.
Зачервените, изтощени и бездънно тъжни очи на Трублъд приковаха погледа на Глицки. Ръцете му бяха сключени на масата пред него и той заговори прекалено внимателно:
— Така е, но има различни видове шум. При вашия син Закари шумът е много силен. Това може да означава едно от следните две неща: първото не е много хубаво, а второто е много лошо.
— Значи немного хубавото нещо е най-добрата ни възможност?
Трублъд кимна. Той започна да трупа думите, които Глицки се стараеше да разбере:
— Възможно е, и това е по-лекият вариант, да е просто дупчица в сърцето му…
— Просто!?
Делово кимване.
— Нарича се ВСД — вентрикуларен септален дефект. Това е съвсем мъничка дупчица колкото главичката на топлийка, която е причината за шум с такава сила. Понякога.
— Значи по-вероятно е да става дума за много лошия вариант?
— При този тип шумове е статистически малко по-вероятно.
Глицки просто не издържа и главата му клюмна. Не трябваше да се опитват да раждат това бебе. Не трябваше да се остави Трея да го убеди. Тя вече обичаше Закари, Глицки също. След като толкова дълго го бяха чакали, за да го приветстват на света, Закари само за броени часове бе завладял умовете и сърцата им. И не само мисълта за него. Присъствието му, самият той.
Но Трублъд продължаваше:
— Във всеки случай, другата възможност се нарича стеноза на аортата, която при новородените се коригира много трудно. — Думите му увиснаха между тях за кратко. — Точно това проверяваме в момента. Вече направихме рентгенова снимка на сърцето — като че ли не е уголемено, а това е най-очевидният признак за стеноза на аортата.
В желанието си да се вкопчи във всяко нещо, което крие надежда, Глицки каза:
— Значи сърцето му не е уголемено?
— Не, но на тази възраст трябва да анализираме рентгеновата снимка по-подробно. При сърце с такива размери става дума за разлика от порядъка на милиметри между здравото и увреденото сърце. Трябва да се консултираме с радиолог, за да ни даде окончателно мнение.
— И кога ще стане това?
— Повикахме такъв специалист, но е твърде вероятно той да получи съобщението едва на сутринта. Във всеки случай, няма да е в близките няколко часа. Освен това ехокардиограмата може да бъде насрочена най-рано за утре. Решихме, че трябва преди това да поговорим с вас и със съпругата ви.
Глицки отново срещна погледа на лекаря:
— Ами ако се окаже, че е ВСД? По-добрият вариант.
— Ако отворът е голям, ще оперираме, но според мен не е така.
— Защо?
— Шумът е твърде силен. Или е съвсем мъничък отвор, или е стеноза на аортата.
— Смъртна присъда.
— Не е задължително, невинаги.
— Но в повечето случаи?
— Нерядко.
— И какво с тази малка дупчица? Какво ще направите с нея?
— Просто я оставяме, докато е възможно. Понякога отворите се затварят сами. Друг път изобщо не се затварят, но не пречат на живота на човека. Само че ако отворът причинява проблеми, ще оперираме.
— Сърцето?
— Да.
— Сърдечна операция?
— Да. Така се постъпва. И в повечето случаи е успешна.
Глицки се опитваше да анализира всичко това по някакъв начин, да го намести в съзнанието си.
— Значи в най-добрия случай става дума за сърдечна операция? Това ли се опитвате да ми кажете?
— Не. В най-добрия случай става дума за малка дупчица, която се затваря от само себе си.
— И колко често се случва това?
Трублъд помълча и каза:
— В един от осем случаи. На сутринта ще имаме по-ясна представа.
— А какво да правим дотогава? — промърмори Глицки по-скоро на себе си.
Лекарят знаеше каква е горчивата истина за предложението му, но това бе единственото, което можеше да каже:
— Можете да се молите да е само дупчица в сърцето му.
— Само дупчица в сърцето му? Това ли е най-доброто, на което можем да се надяваме?
— Като имам предвид каква е алтернативата, това би била добрата новина, да.