Героичен и възвишен е той и в сивата си дреха на труда, когато раздвижва могъщо четвъртитите снаги на елеваторите и на един дъх издига във въздуха цели вагони. Стихиен и бурен, той тежко диша с широките си гърди и свирепо храчи масло подобно затворен в клетка звяр, който се задушава за свобода. В квадратните решетки на своята тясна килийка той трепери цял с огромното си приведено туловище, в зла и сляпа решителност на вързан във вериги Прометей, и в грохота на неговата реч избухва тежко патосът на проклятието. Когато слънцето залязва в червено зад начупените силуети на фабричните постройки и геометрически правилните мрежи на елеваторите се гравират виолетови в тъмното злато на хоризонтите, един последен огнен лъч обвива в ореола на мъченичество желязното му и гневно чело на истукан, въздавайки му така последния дар на слава и святост.
Ала той знае да бъде и гамен, хитър, капризен и деликатен, легнал по корем върху дългите рамки на автомобила и пронизвайки пространството с вихъра на своя устрем. Той се забавлява със стръмнините и ги изкачва на един дъх — лек и плавен, шеметно префучава през просторите, задавено се киска в закачлива ирония, комично избухва в грохот, разсмивайки сам себе си с хилядите си дяволии — и най-сетне своенравно се изтяга неподвижен и се преструва на уморен. Любимец, глезен и гален, той очарова, и отчайва всички, които го познават, с капризната си воля, с тънките си пропорционални членове и със стройната елегантност на същество от висша раса, сякаш благородно, умно и весело животно, за което животът е вечен празник от шеги.
И скрит зад хилядите си метаморфози от универсално същество, властител и роб, герой и шут, моторът, вечният мотор, вечният символ и въплъщение на труда, победителят на неодушевеното и геният на движението — аз мечтая понякога за неговото всемогъщество и трогнат се унасям в спомени, нежност и обич.
Ах, стар мой познайник и скъп приятел, колко тихи вечери съм се учил да прозра чистите линии на твоята строга красота в големите тетрадки с чертежи и диаграми, гдето идеалните пропорции на твоето свръхестествено битие са запечатани завинаги в тънките линии на гравюрата. Как съм те обичал тогава, скъпо съчетание от съвършенства, жаждайки твоята ясна душа на девственик, тебе самия, твоето идеално същество от безкрайна хармония и абсолютната логика на твоя гений. И колко пъти — ах, тези незабравими мигове! — аз съм тръпнал в екстаза на обожанието, унесен във виденията и тайните на твоето чудо, когато ти си благославял моя беден ум със светлата ласка на твоето откровение, за да те почувствувам мой, за да те постигна и се слея с тебе, в неразривен и вечен блян, лице с лице срещу Първоначалието…
Аз помня първия път, когато ръката ми почувствува трепета на твоето могъщество и когато, нерешителен и смутен, през мене мина спокойната вълна на твоето движение. Ти беше тъй покорен на всичките ми желания, които ти сам създаваше в мене — и през пулса на твоя живот аз усещах как кръвта ми се вълнува в ритъма на една нова воля, която беше и твоя. Аз и ти, това беше едно, това беше новата ми воля и битие на победител и творец, това беше царствено достойнство, пренесено в душата ми и възкръсващо там всред химни; а през точните и чисти хармонии на твоя живот аз усещах в себе си зараждането на една нова повеля и вихрите на един нов свят, съчетан от съвършенства, жажда и радост. Това беше сътворяването на твоето чудо на миражите за щастие в душата ми — и сякаш пречистен от мистериите на едно ново страшно тайнство, аз чувствувах през вечността на твоя живот дъха и безкрая на Непостижимото.
И сега ти пак нарастваш пред мен в лъчезария и слава, спокоен и божествен, в могъщия си силует на апокалиптическо същество. В тъмните ти мишци почиват бурите и светлините на бъдещето, а в желязната ти глава на гений се крият мълниите на вечния живот и огненият кръговрат на безкрайното пресъздаване… И през здрачавата на хаоса твоят огромен и неподвижен силует се разгаря могъщо и бавно в страшен и мистичен символ на бранника на вековете, поставен на вечна стража пред тайната на Космоса.