Бих могъл да ви опиша своеобразното сексуално поведение на поне петдесет други националности, но няма да го направя. Поне не сега, защото трябва да продължа с основния разказ за това как станах богат.
На седмия месец от пребиваването ми в Париж приходите ми се увеличиха по една щастлива случайност. Ето какво се случи. Бях поканил в апартамента си една рускиня, далечна роднина на царя. Тя беше слаба, мъничка и бледа като херинга, хладна и безцеремонна. Наложи се здравата да поработя, преди да разпаля огъня под котела й. Всъщност такова незаинтригувано, небрежно държание винаги само ме е амбицирало и мога да ви уверя, че към края вече бях успял да я извадя от равновесие.
Когато приключихме, се излегнах на канапето и си налях чаша шампанско за охлаждане. Докато се обличаше, рускинята мудно се влачеше из стаята, зяпайки по нещата ми.
— Какви са тези червени хапчета? — попита тя.
— Това не ви интересува — отвърнах аз.
— Кога ще ви видя пак?
— Никога. Казах ви какви са правилата.
— Много сте лош — нацупи се тя. — Веднага ми кажете за какво са тия хапчета, иначе и аз ще стана лоша. Ще ги хвърля през прозореца.
Тя взе бутилката, в която имаше петстотин от моите безценни червени таблетки, направени същата сутрин, отиде до прозореца и го отвори.
— Не! — извиках аз.
— Казвайте тогава!
— Това са тонизиращи хапчета за мъже. Нещо като изкуствени възбудители, това е всичко.
— А защо не и за жени?
— Защото така.
— Аз ще опитам едно — каза тя, отвори бутилката, изтърколи едно хапче и го преглътна с шампанско. После продължи да се облича.
Беше напълно готова и слагаше шапката си пред огледалото, когато изведнъж замръзна на място. Обърна се и ме погледна. Все още лежах на канапето, с чаша шампанско в ръка, но вече я наблюдавах много внимателно и с известна тревога.
Тя остана неподвижна може би около трийсет секунди, забила в мен твърд и хладен като стомана поглед. После хвана деколтето на копринената си рокля и с едно рязко движение я раздра. Разкъса бельото си. Махна шапката си и я запрати някъде из стаята. Приклекна и започна да се придвижва бавно към мен с предпазливата, съсредоточена стъпка на тигрица, която дебне антилопа.
— Какво ви става? — попитах аз, въпреки че ми беше пределно ясно какво й става. Бяха минали точно девет минути и хапчето беше започнало да й действа.
— Я се успокойте — казах аз.
Тя продължаваше да се придвижва към дивана.
— Махайте се! — извиках аз.
Но беше прекалено късно. С един скок тя се намери върху мен и всичко, което успях да видя в първите няколко мига, беше една безумна въртележка от крака, ръце, устни, бедра и пръсти. Тя направо откачи. Беше полудяла от страст. Увих се в кувертюрата и се опитах да изчакам бурята да премине. Това въобще не й хареса. Започна да ме премята и да ме тръшка по дивана, като сумтеше и ръмжеше недоволно през цялото време. Много беше неприятно. Нямах намерение да се занимавам повече с нея, затова се опитах да я усмиря. Но само това да я държа притисната до дивана ми струваше толкова усилия… Накрая извих ръцете й зад гърба и докато тя риташе и пищеше като луда, я замъкнах до банята. Бутнах я под студения душ. Тя се опита да ме ухапе, но аз я сразих с един точен ъперкът с десния си лакът. Държах я под ледената струя поне двайсет минути, а тя пищеше през цялото време и ме заливаше с потоци от руски псувни.
— Сега успокоихте ли се? — попитах я накрая. Беше посиняла от студ.
— Искам те! — простена тя.
— А, не! Ще стоите тук, докато не се охладите напълно!
Накрая тя омекна. Пуснах я и спрях водата. Горкото момиче! Цялата се тресеше и изглеждаше ужасно. Взех една хавлиена кърпа и хубаво я изтрих. После й налях чаша бренди.
— Това беше от червеното хапче — каза тя.
— Знам — отвърнах аз.
— Искам да ми продадете от тях.
— Тези са прекалено силни за жени. Ще ви направя по-слаби.
— Кога? Сега ли?
— Не мога веднага. Елате утре и ще са готови.
Дрехите й вече за нищо не ставаха, затова я увих в едно палто и я закарах до дома й с колата си. Всъщност тя ми беше направила страхотна услуга. Бях разбрал, че хапчетата ми действат също толкова добре на жени, колкото и на мъже, даже може би и по-добре. Веднага се заех да правя дамски хапчета. Слагах им по половин доза. Направих към стотина и вече предвкусвах готовия пазар.