— Забележително изпълнение!… Каква смелост!… Каква елегантност!… А и химията на ниво… производството на тези хапчета…
Изведнъж той млъкна. Чашата му потъна някъде зад димната завеса и след малко се появи отново, вече празна. Реших, че съм говорил достатъчно, затова мълчах и чаках.
— Е, Корнелиус — каза Уърсли след малко. — Вие споделихте тайната си с мен. Сега е мой ред да ви разкрия своята.
И пак млъкна. Зачаках. Чудех се какво ли ще ми разкаже.
— В последните няколко години — започна той накрая — аз също направих нещо като малък удар.
— Така ли?
— Ще напиша труд върху това, когато ми остане време и може дори да успея да го публикувам.
— В областта на химията ли е?
— Има малко химия, но повечето е биохимия.
— Много бих искал да чуя за него.
— Наистина ли? — попита той. Очевидно беше, че изгаря от желание да говори за това.
— Разбира се — казах аз и му налях още една чаша портвайн. — Можете да говорите спокойно. Има много време, докато приключим с бутилката.
— Добре — рече той и започна своя разказ: — Точно преди петнайсет години, в зимата на 1905-а, случайно забелязах в леда на градинското си езерце една замръзнала златна рибка. Девет дни по-късно времето се затопли. Ледът се стопи и златната рибка отплува все едно нищо не е било. Това ме накара да се замисля. Рибите са студенокръвни организми. Зададох си въпроса кои други студенокръвни форми на живот могат да бъдат запазени при ниски температури: почти никои. Тогава започнах да се замислям как бих могъл да направя това с безкръвните организми. Под безкръвни организми имам предвид бактерии и други такива. Но се появи и логичният въпрос: кой би искал да съхранява бактерии? Не аз във всеки случай. После си зададох друг въпрос: Кои форми на живот човек би искал да запази живи за дълго време? Отговорът беше: сперматозоидите.
— Интересно, че точно това ви е дошло на ум — подметнах аз.
— Да, много интересно, наистина, като имате предвид, че аз съм химик, а не биолог. Все пак ми се стори, че това ще бъде една ценна контрибуция към науката, затова започнах да провеждам опитите.
— Какво използвахте за опитите?
— Сперма, разбира се. Жива сперма.
— Чия?
— Своята.
Настъпи мълчание. Почувствах се неловко. Не знам защо, но винаги когато някой ми каже, че е правил нещо такова, започвам да си го представям много живо. Всичко става за миг и няма начин да го спра. Сега не можех да се отърва от образа на раздърпания А. Р. Уърсли, който седи в лабораторията си и мастурбира в името на науката. Затова се притесних.
— За постигането на една благородна цел всичко е позволено — каза той. Явно беше усетил, че нещо не е наред.
— О, разбира се. Напълно съм съгласен с вас.
— Работех сам. Предимно нощем. Никой не знаеше с какво се занимавам.
Лицето му се скри в облаци дим, после изплува отново.
— Няма да ви изброявам стотиците опити, в които се провалих. Предпочитам да говоря за успехите си. Мисля, че те ще ви заинтригуват. Първото важно нещо, което открих, беше, че за да се запазят сперматозоидите живи, за какъвто и да е период от време, са необходими страшно ниски температури. Постепенно намалявах температурата, докато открих, че колкото е по-ниска тя, толкова по-дълго живеят сперматозоидите. Като използвах втечнен въглероден двуокис, успях да стигна до –97 градуса по Целзий. Дори това не беше достатъчно. Спермата живя един месец и умря. „Трябва да се смъкнем по-надолу“ — казах си аз. Но как да стане това? Най-сетне открих начина и успях да стигна до –197 градуса по Целзий.
— Това не е възможно! — възкликнах аз.
— Какво мислите използвах?
— Нямам представа.
— Течен азот. Това е ключът към ниските температури.
— Но течният азот е изключително летлив. Как успяхте да го запазите от изпаряване? В какво го съхранявахте?
— Направих сам специални контейнери — много заплетени, но много сигурни вакуумни флакони. В тях азотът си остава течен при температура –197 градуса по Целзий на практика завинаги. От време на време се налага да бъдат проверявани тапите и това е всичко.
— Значи все пак не е завинаги.
— Е, да. Не забравяйте, че азотът е газ. Когато един газ бъде втечнен, той може да стои така хиляда години, стига да не му позволите да се изпари. А това става просто като от време на време проверявате дали флаконът е здраво запечатан и добре херметизиран.