— Разбирам. И спермата остана жива, така ли?
— И да, и не. Остана жива колкото да ми докаже, че това е необходимата температура, но в крайна сметка умря. Имаше още нещо, което не е наред. Дълго се чудех какво е и накрая открих: на сперматозоидите им беше нужна някаква защита, нещо като палто ако щете, което да ги предпазва от жестокия студ. След като експериментирах с около осемдесет различни вещества, най-сетне открих идеалното защитно средство.
— Какво беше то?
— Глицерин.
— Просто глицерин?
— Да. Но после се оказа, че и това не е достатъчно. Постепенно открих, че замразяването трябва да се извършва на етапи. Сперматозоидите са много чувствителни приятелчета. Те не обичат да бъдат подлагани на шокове. А да те набутат в –197 градуса си е чиста проба шок.
— Затова ги замразявахте постепенно?
— Точно така. Ето какво трябва да се направи: спермата се смесва с глицерина в малък гумен съд (не в епруветка, защото епруветките се пукат при ниски температури). Между другото, всичко това трябва да се прави веднага след като спермата е изхвърлена. Никакво забавяне! Трябва да се действа бързо, иначе спермата умира. И така: сместа се поставя първо върху обикновени парчета лед, докато достигне точката на замръзване; после се премества в контейнер с азотни изпарения, за да се замрази още по-дълбоко и най-накрая се вкарва в контейнера с течен азот. Както виждате — стъпка по стъпка, за да може сперматозоидите да свикнат със студа — да се аклиматизират.
— И това се оказа ефикасно?
— О, разбира се. Убеден съм, че една семенна течност предпазена с глицерин и поставена в течен азот при температура –197 градуса по Целзий може да живее толкова дълго колкото си искате.
— Сто години?
— Абсолютно! Стига да се поддържа същата температура.
— И след всичкото това време ще може да бъде размразена и да оплоди жена?
— Разбира се. След като стигнах толкова далеч обаче, започнах да губя интерес към човешкия аспект на откритието. Исках да направя нещо много повече. Трябваше да експериментирам, но върху мъже и жени реално не може да се експериментира. Поне не по начина, по който аз исках да го правя.
— Как искахте да експериментирате?
— Исках да установя какво е средното излишно количество сперма при едно изхвърляне.
— Нещо не ви разбрах. Какво имате предвид под излишно количество сперма?
— Едно голямо животно, като бика или коня например, изхвърля на една серия пет ml сперма. Всеки ml съдържа един милиард отделни сперматозоида, което прави общо пет милиарда. За един път.
— Пет милиарда! Не, не е възможно!
— Точно така е.
— Невероятно!
— Но факт.
— Колко изхвърля един човек в такъв случай?
— Около половината на това: някъде към два кубични сантиметра, т.е. два милиарда сперматозоида.
— Искате да кажете, че всеки път, когато доставям удоволствие на някоя млада дама, изстрелвам в нея два милиарда сперматозоида?
— Да, точно това искам да кажа.
— И всички те се гърчат, подскачат и бъхтят наоколо?
— Да, разбира се.
— Е, в такъв случай нищо чудно, че й гръмват бушоните.
Но А. Р. Уърсли не се интересуваше от тази страна на нещата.
— Въпросът е в следното — продължи той. — На един бик в никакъв случай не са му необходими пет милиарда сперматозоида, за да оплоди една крава. В крайна сметка само един сперматозоид свършва работата. Но за да е сигурен, че е успял, той трябва да изхвърли поне няколко милиона. Следващият въпрос, който си зададох, беше: колко милиона?
— Защо?
— Защото, скъпи ми Корнелиус, исках да открия точно колко същества от женски пол, независимо дали крави, кобили, жени или каквото и да е там, могат да бъдат оплодени със спермата от едно-единствено изхвърляне. Това, което имах предвид, разбира се, беше тази сперма да бъде разделена и разпределена между тях. Усещате ли на къде бия?
— Абсолютно. Какви животни използвахте за опитите?
— Бикове и крави. Имам брат, който притежава кравеферма в Стипъл Бъмстед, недалеч оттук. Там имаше един бик и осемдесет крави. Винаги сме били добри приятели с брат ми. Доверих му какво съм открил, а той се съгласи да използвам животните му за опитите. В крайна сметка нямаше да ги нараня по никакъв начин. Дори можеше да му направя услуга.
— Каква услуга?
— Той нямаше големи приходи от кравефермата. Единственият му бик — и това беше всичко, което можеше да си позволи — не беше кой знае какво. Брат ми щеше много да се радва, ако станеше възможно кравите му да родят теленца от някой първокласен бик от млекодайна порода.